Приказки за доброто

ПРИКАЗКИ
ЗА ДОБРОТО

/разказват ученици от 5. Г и 5. Д клас и Искра Табакова
СУ "Сава Доброплодни" - Шумен/
м.май, 2020 г.

2020 година. Дали защото била високосна, дали защото някаква невидима сила искала да позабави вечно забързаното ежедневие на хората..., но неочаквано светът се събудил, завладян от непозната, страшна болест. Тя била с корона и всеки ден вземала своите жертви. Променила живота на всички. Улиците бързо опустели, децата спрели да посещават училище, били забранени докосванията, прегръдките...
За да се предпазят от болестта, хората останали за дълго в домовете си. В продължение на няколко месеца социална изолация започнали да се замислят повече за силата на доброто в човешкия живот. Разбрали, че трябва да запазят прегръдките за после... И се надявали, че това после не е далеч.

В такава ситуация, когато общуването било осъществявано основно през екрана на компютрите или чрез телефонни устройства, се родили няколко приказки за доброто, разказани от петокласници.

Искра Табакова,
учител по български език и литература

Този ден за Вяра започна по-различно от останалите. Беше неделя и момичето имаше да пише куп домашни. Учеше дистанционно поради епидемията от Коронавирус по света. Липсваше ѝ да ходи на училище и да се вижда с приятелите си.
Нейната мечтана професия беше лекар, защото искаше да помага на хората и да спасява живота им. Миналата седмица имаше рожден ден, беше събрала парички, с които мечтаеше да си купи червена рокля на точки.

Докато закусваше, Вяра гледаше всекидневния брифинг на Щаба за борба с Коронавирус в България. Стана ѝ мъчно, когато разбра, че има много лекари, заразени с новата болест. Затова реши да дари навополучените си парички на болницата в своя град, където също имаше положителни случаи.

Каза на родителите си за решението, което е взела, а те с радост я подкрепиха. След като дари средствата си, лекарите ѝ обещаха, че когато премине епидемията, ще я разведат из болницата.
Денят на Вяра продължи по обичайния си начин, но беше щастлива, че е извършила едно добро дело.

Ивайла Димитрова, 5. Г

Тренировката по футбол беше натоварена и продължителна. След нея Златан вървеше бавно към дома си. Наближи къщата, в която живееше, и погледът му попадна върху една малка кутия. Момчето я взе и реши да я отвори. От кутията излезе малка фея – истинска, със златни крилца. Златан не вярваше на очите си. Феята му каза, че идва от далечен вълшебен свят. В него имало специално дърво. И понеже вече било много голямо, трудно се справяли да го поддържат с другите феички. Лишено от грижите, дървото започнало да се разболява. Златан обичаше природата и каза, че би опитал да им помогне.

След доста уморително летене бяха стигнали до голям дворец. Златан отдалеч разпозна дървото. Прецени, че лесно щеше да се справи, тъй като баща му работеше като градинар. Каза, че му трябват само няколко градинарски инструмента. Допълни, че на дървото ще му е нужна поне една седмица, за да може да се възстанови от болестта. Феите му осигуриха инструментите. Златан бе наистина работливо момче и след няколко дена дървото отново изглеждаше невероятно красиво.

Излекуваното дърво промени града – всичко сякаш беше по-красиво, а хората - усмихнати. Феите благодариха на момчето. На тръгване то им каза, че има нещо, което сами трябва да правят всеки ден за своето дърво – да му даряват много любов!

Тогава, незнайно откъде, феята извади малка торбичка с прашец. Каза му да си вземе малко. Той я послуша и бръкна вътре. След броени минути Златан полетя. Почувства се много щастлив, та той летеше!