ПРИКАЗКИ
ЗА ДОБРОТО

/разказват ученици от 5. Г и 5. Д клас и Искра Табакова
СУ "Сава Доброплодни" - Шумен/
м.май, 2020 г.

2020 година. Дали защото била високосна, дали защото някаква невидима сила искала да позабави вечно забързаното ежедневие на хората..., но неочаквано светът се събудил, завладян от непозната, страшна болест. Тя била с корона и всеки ден вземала своите жертви. Променила живота на всички. Улиците бързо опустели, децата спрели да посещават училище, били забранени докосванията, прегръдките...
За да се предпазят от болестта, хората останали за дълго в домовете си. В продължение на няколко месеца социална изолация започнали да се замислят повече за силата на доброто в човешкия живот. Разбрали, че трябва да запазят прегръдките за после... И се надявали, че това после не е далеч.

В такава ситуация, когато общуването било осъществявано основно през екрана на компютрите или чрез телефонни устройства, се родили няколко приказки за доброто, разказани от петокласници.

Искра Табакова,
учител по български език и литература

Loading...

Loading...

Този ден за Вяра започна по-различно от останалите. Беше неделя и момичето имаше да пише куп домашни. Учеше дистанционно поради епидемията от Коронавирус по света. Липсваше ѝ да ходи на училище и да се вижда с приятелите си. 
Нейната мечтана професия беше лекар, защото искаше да помага на хората и да спасява живота им. Миналата седмица имаше рожден ден, беше събрала парички, с които мечтаеше да си купи червена рокля на точки.

Loading...

Докато закусваше, Вяра гледаше всекидневния брифинг на Щаба за борба с Коронавирус в България. Стана ѝ мъчно, когато разбра, че има много лекари, заразени с новата болест. Затова реши да дари навополучените си парички на болницата в своя град, където също имаше положителни случаи.

Loading...

Каза на родителите си за решението, което е взела, а те с радост я подкрепиха. След като дари средствата си, лекарите ѝ обещаха, че когато премине епидемията, ще я разведат из болницата.
Денят на Вяра продължи по обичайния си начин, но беше щастлива, че е извършила едно добро дело. 

Loading...

Ивайла Димитрова, 5. Г

Тренировката по футбол беше натоварена и продължителна. След нея Златан вървеше бавно към дома си. Наближи къщата, в която живееше, и погледът му попадна върху една малка кутия. Момчето я взе и реши да я отвори. От кутията излезе малка фея – истинска, със златни крилца. Златан не вярваше на очите си. Феята му каза, че идва от далечен вълшебен свят. В него имало специално дърво. И понеже вече било много голямо, трудно се справяли да го поддържат с другите феички. Лишено от грижите, дървото започнало да се разболява. Златан обичаше природата и каза, че би опитал да им помогне. 

След доста уморително летене бяха стигнали до голям дворец. Златан отдалеч разпозна дървото. Прецени, че лесно щеше да се справи, тъй като баща му работеше като градинар. Каза, че му трябват само няколко градинарски инструмента. Допълни, че на дървото ще му е нужна поне една седмица, за да може да се възстанови от болестта. Феите му осигуриха инструментите. Златан бе наистина работливо момче и след няколко дена дървото отново изглеждаше невероятно красиво.

Излекуваното дърво промени града – всичко сякаш беше по-красиво, а хората - усмихнати. Феите благодариха на момчето. На тръгване то им каза, че има нещо, което сами трябва да правят всеки ден за своето дърво – да му даряват много любов!

Тогава, незнайно откъде, феята извади малка торбичка с прашец. Каза му да си вземе малко. Той я послуша и бръкна вътре. След броени минути Златан полетя. Почувства се много щастлив, та той летеше!

След доста уморително летене бяха стигнали до голям дворец. Златан отдалеч разпозна дървото. Прецени, че лесно щеше да се справи, тъй като баща му работеше като градинар. Каза, че му трябват само няколко градинарски инструмента. Допълни, че на дървото ще му е нужна поне една седмица, за да може да се възстанови от болестта. Феите му осигуриха инструментите. Златан бе наистина работливо момче и след няколко дена дървото отново изглеждаше невероятно красиво.

Излекуваното дърво промени града – всичко сякаш беше по-красиво, а хората - усмихнати. Феите благодариха на момчето. На тръгване то им каза, че има нещо, което сами трябва да правят всеки ден за своето дърво – да му даряват много любов!

Феите бяха изумени от тази доброта, а Златан беше щастлив, че отново е помогнал на някого.

Славея Яворова, 5. Д

   Тази сряда за Теодор започна напрегнато. Събуди се късно, а имаше да свърши куп неща, преди да тръгне за училище. Докато се опитваше да приготви чантата си, на вратата се позвъни. Ядоса се, че го безпокоят, но отиде да отвори. За негова изненада на вратата стоеше възрастна жена. Лицето ѝ беше осеяно с бръчки. Старицата беше много слаба, подпираше се на своя бастун, но въпреки това се усмихваше, а в очите й се четеше молба. Първоначално Теодор се изплаши от вида на жената и я попита какво иска. Старицата протегна към него треперещата си ръка и каза, че го моли само за парче хляб и чаша вода. 

Момчето се замисли как да постъпи. Бяха го учили да не говори с непознати, но също така беше възпитан да уважава възрастните хора и да помага на нуждаещите се. Той влезе вътре и въпреки че живееха доста бедно и храната в тях беше малко, приготви един пакет с продукти за бабата, както и малко топли дрехи. Тя му благодари за жеста и му подаде стар джобен часовник.

- Само това имам. Дано ти е късмет!
  Теодор прибра подаръка и жената си тръгна.

   Един ден, докато бързаше към училище и ровеше нещо в раницата си, момчето изпусна часовника, който бабата му беше подарила. Минаващият до него човек се наведе, за да му го подаде. От часовника беше изпаднала малка черно-бяла снимка на дете. Учуденият мъж попита Теодор от къде има този часовник, защото детето на снимката е той. Момчето му разказа историята за старицата. Непознатият на свой ред обясни на Теодор, че това е неговата баба, която преди години е изчезнала. Поиска да му се отблагодари. Скоро се срещна с родителите на момчето и тъй като и двамата бяха без работа, ги взе в своята фирма.

   След време успяха да намерят старицата. Тя не помнеше внука си, но позна Теодор заради добрината, която ѝ беше сторил. Животът на всички се промени за добро, а старият часовник се превърна в талисман за момчето.

   Тази сряда за Теодор започна напрегнато. Събуди се късно, а имаше да свърши куп неща, преди да тръгне за училище. Докато се опитваше да приготви чантата си, на вратата се позвъни. Ядоса се, че го безпокоят, но отиде да отвори. За негова изненада на вратата стоеше възрастна жена. Лицето ѝ беше осеяно с бръчки. Старицата беше много слаба, подпираше се на своя бастун, но въпреки това се усмихваше, а в очите й се четеше молба. Първоначално Теодор се изплаши от вида на жената и я попита какво иска. Старицата протегна към него треперещата си ръка и каза, че го моли само за парче хляб и чаша вода. 

Момчето се замисли как да постъпи. Бяха го учили да не говори с непознати, но също така беше възпитан да уважава възрастните хора и да помага на нуждаещите се. Той влезе вътре и въпреки че живееха доста бедно и храната в тях беше малко, приготви един пакет с продукти за бабата, както и малко топли дрехи. Тя му благодари за жеста и му подаде стар джобен часовник.

- Само това имам. Дано ти е късмет!
  Теодор прибра подаръка и жената си тръгна.

   Един ден, докато бързаше към училище и ровеше нещо в раницата си, момчето изпусна часовника, който бабата му беше подарила. Минаващият до него човек се наведе, за да му го подаде. От часовника беше изпаднала малка черно-бяла снимка на дете. Учуденият мъж попита Теодор от къде има този часовник, защото детето на снимката е той. Момчето му разказа историята за старицата. Непознатият на свой ред обясни на Теодор, че това е неговата баба, която преди години е изчезнала. Поиска да му се отблагодари. Скоро се срещна с родителите на момчето и тъй като и двамата бяха без работа, ги взе в своята фирма.

   След време успяха да намерят старицата. Тя не помнеше внука си, но позна Теодор заради добрината, която ѝ беше сторил. Животът на всички се промени за добро, а старият часовник се превърна в талисман за момчето.

Виктория Кръстева, 5. Г

  Сутринта царският син станал рано, благодарил още веднъж на мъжа и излязъл, отишъл на нивата и попитал с какво може да помогне на селяните. Те му дали няколко задачи. 

Някога, много отдавна, имало един царски син. Родителите му били цар и царица на едно малко градче. В него царяли мир и спокойствие, докато синът на царя не пораснал. Той от малък бил палаво дете, но когато станал голям, започнал да прави много злини – с хитрини вземал парите на хората, пускал добитъка от стопанската постройка, дори един път се опитал да запали една от къщите. 

  До пладне той ги свършил. Решил да отиде и да се извини на родителите си.  Майка му била готова да му прости, но бащата още бил разочарован от него и затова пак го отпратил. Синът на царя много съжалявал за постъпките си. Отново отишъл в къщата на добродушния селянин.
Така изминали няколко месеца.

На следващия ден царят отишъл в града по работа и чул селяни да си говорят за пакостите на сина му. Той не знаел за тези злини и много се учудил. Когато се върнал в царския палат, попитал:
-  Сине, истина ли е, че си сторил лошо на хората?

  Един ден царят излязъл от царството по работа. Чул хората да говорят колко много задачи е изпълнил неговият син и колко много им е помогнал. Царят бил смаян, попитал работниците дали знаят къде е. Отишъл до къщата и почукал на вратата. Синът му отворил. Останал изненадан от посещението... Отново казал, че много съжалява за предишните си постъпки. 

Царският син отрекъл, но баща му разбрал, че го лъже.
-  Много безотговорно си постъпил.

Царят се разгневил и го изгонил от царството. Синът вървял и се чудел къде да отиде. Ходел от къща на къща и се извинявал, молел се някой да го приюти, но всички отказвали. Само един човек с добра душа го приел в дома си.

Бащиното сърце било докоснато от думите. Още същия ден двамата се завърнали в царския палат. Царицата много се зарадвала. Имало голяма трапеза с вкусна вечеря. А след това царското семейство правело добрини на народа. Така се отплатили за грешките на момчето. В града се върнали спокойствието, щастието и усмивките.

Вечерта минала тежко, царицата плачела и се питала къде е нейният син. Искала да го потърси, но царят ѝ забранил да прави това.