Book Creator

Meine Oma erzählt....

by Христина Михайлова

Cover

Loading...
Баба ми разказа, че през 70те години, когато тя е в гимназията, излиза заповедта да не се скубят вежди. На следващия ден всички момичета с оскубани вежди са носели очила с големи рамки, за да ги прикрият. По онова време е трябвало да се носят постоянно униформите, независимо дали са били на училище или не. Дори когато са ходели на кино е имало учители, които са дежурили пред киното да видят дали учениците ходят с униформите. На Великден също е имало учители които са седели дежурни пред църквата да не би някой да отиде на църква. На момичетата не им се е позволявало да ходят с къси поли. Ако някой полицаи ги хванат им бият син печат на бедрото. Така баба един ден отива на училище, но се била ударила и имала синина на крака и класната й я попитала кога са успели да я хванат и да й бият печат. Ако някой по това време е искал да ходи с дълга коса, изискването е било да може тя да се сплете три пъти, ако не може - косата се режи късо.
Meine Oma erzählt, dass in den 70-er Jahren, als sie im Gymnasium war, kam ein Befehl heraus nach dem man die Augenbrauen nicht zupfen durfte. Am nächsten Tag trugen alle Mädchen Brillen mit dicken Rahmen um ihre Augenbrauen zu verstecken. Damals sollten die Schüler die Schuluniform die ganze Zeit tragen, auch wenn sie nicht in der Schule waren. Es gab LehrerInnen auch im Kino, die dort waren um zu kontrollieren, ob alle SchülerInnen ihre Schuluniform anhatten. Zu Ostern patrouillierten LehrerInnen vor der Kirche um die SchülerInnen in die Kirche nicht reinzulassen. Mädchen durften keine kurzen Röcke tragen. Wenn ein Polizist Mädchen mit kurzem sah Rock, drückte er einen Stempel auf ihren Oberschenkel auf. Eines Tages ging meine Oma mit einen Blauflecken auf ihrem Oberschenkel in die Schule. Ihrer Klassenlehrerin fragte, ob ein Polizist ihr den Stempel aufdrückte. Wenn jemand lange Haare haben wollte, sollten die Haare mindestens dreimal im Zopf geflechtet werden. Wenn nicht, dann sollten die Haare abgeschnitten werden.




Александър 12б
Баба ми разказа, че през 1965 година, когато е била в 8 клас са имали организиран поход по стъпките на Ботев( От Kозлодуй до връх Околчица). С камиони са закарали всички участници в похода до Козлодуй. От там е трябвало да вървят пеш по Ботевите стъпки до връх Околчица. Разстоянието е било около 120 километра. Всеки ден в рамките на една седмица е трябвало да изминават приблизително 20 километра, за да стигнат на време. Броят на участниците бил огромен, тъй като имало представители от всички училища и предприятия в  Казънлък. Движат се в строй изпълнен със знамена, песни и веселия. Настроението е било приповдигнато. Баба каза, че участниците, които били ученици са преспивали в училищата на селата определени за почивка. През първите дни всичко вървяло по план. Точно преди да стигнат крайната точка започва гръмотевична буря. Въпреки лошото време настроението не се разваля, защото попадат на големи узрели ягоди. Дъждът спрял, но всички били жадни след вкусните ягоди. Проблемът бил, че имали малко останала вода. Някои допивали последните си глътки вода, а други пиели от ручей с дъждовна вода, на който попаднали. В крайна сметка стигат невредими, но кални и мръсни. Вместо с вода си купуват лимонада, за да се измият, тъй като само това продавали на върха.
Meine Oma erzählte mir, dass im Jahr 1965, аls sie in die achte Klasse ging, eine organizierte Wanderung stattfand, die den Weg von Hristo Botev nachging. (von Kozlodui bis zum Berg Okolchica). Mit Lastwagen wurden alle Teilnehmer bis Kozlodui gefahren. Von dort aus liefen sie zu Fuß bis zum Berg Okolchica. Der Weg war circa 120Kilometer lang. Innerhalb von einer Woche liefen sie täglich fast 20 km, um rechtzeitig anzukommen. Die Anzahl der Teilnehmer war riesig, da es Vertreter aller Schulen und Unternehmen in Kazanlak gab. Sie liefen in einer Reihe, hielten Flaggen und sangen Lieder. Die Freude war groß. Meine Oma erzählte noch, dass sie in den Dorfschulen übernachteten. In den ersten Tagen lief alles nach Plan, doch kurz bevor sie die Endstation erreichten, waren Blitze zu sehen und es fing an zu stürmen. Trotz des schlechten Wetters ging die Freude nicht verloren, weil die Kinder große, reife Erdbeeren am Weg sahen. Der Regen hörte auf, und sie bekamen von den Erdbeeren Durst. Das Problem war, dass es nur noch wenig Wasser zum Trinken übriggeblieben war. Einige tranken die letzten Schlucke aus ihren Flaschen und anderen tranken Regenwasser aus dem Bach. Im Endeffekt kamen sie unverletzt, aber dreckig an. Am Kiosk gab es kein Wasser und die Kinder kauften sich Limonade und wuschen sich damit. Das war ein unvergessliches Erlebnis für meine Oma.

Ангел 12б
Животът беше много различен, когато бях малка. През комунизма всичко беше спокойно и всеки работеше. Нямаше недоволни хора. Когато бях дете жиееех на село и ходих на на училище. Ставах рано, а след училище се прибрах вкъщи, пишех си домашните и помага на майка ми и баща ми с различни домакински и градинарски задължения. Когато ми оставаше време излизах с приятели. Едно време нямаше компютри и телефони и бяхме по-щастливи. Когато станах на 18 се омъжих за дядо ти. После родих моите деца. Дядо ти беше военен и пътуваше, а аз се грижех за тях. Всичко беше спокойно, хората бяха дружелюбни и всичко бяхме приятели. Живеехме скромно и щастливо.
PrevNext