Коледна магия

Коледна свята нощ
Пламъкът в камината си тлее,
все така безспирно той гори,
а навсякъде във въздуха виреят
мисли и надежди, и мечти.

Вече стана Бъдни вечер,
мина времето като замах
и отново около богатата трапеза
сме се озовали всички пак.

От прозореца навън се вижда
как се спуска с нежност, лекота,
как минава покрай всички
и намира мястото си той, снега.

Светът утихва в очакване на Рождество,
изпълва ни надежда нова за добро,
за мир, хармония и упование,
че Бог ще ни благослови
с успехи във всяко начинание!

Автор: Денита Славева, 8. б клас

Магична Коледа

И тази Коледа наближава
и ще озарява пъстрите ни дни,
ще направи спомените ни чудесни,
с танци, смях, игри и песни.

Направете коледни сладкиши,
приютете коледния дух,
запалете светлинките на вашата елха
и се порадвайте на малките неща.

Вече всичко е наред,
щом снега е с нас навред,
ще направим празника незабравим,
и успешен, и неповторим.
Автор: Валери Васев, 8. в клас

Коледно настроение
Красиво блестят светлинки в домовете,
а настроението озарява сърцата и умовете.
Коледно ангелско вълшебство вдъхва щастие и надежда за предстоящата година,
усмивка се чете по всяко облаче в небето,
пухкав сняг покрил е планината и полето.
Подаръците под елхата чакат своя притежател,
те ще зарадват всеки наш роднина и приятел.
И в Коледните дни ще струи уют и топлина,
ще ни подтикне да сторим голяма добрина.
Молитви и светли надежди да
отправим към Бог,
да научим отлично своя житейски урок,
за да чуем в нощта меден ангелски глас,
който ни напомня, че всеки ден и час
има кой винаги да бди над нас!
А отминаващата година с празненство ще уважим,
радостни мисли за успех на всички ще подарим!
Пожелание за Весела Коледа приемете,
празничните дни с радост вие посрещнете!
Автор: Искрен Тодоров, 8. б клас

Коледното духче

Из света коледното духче обикаля,
пръска щастие и радва всичките деца.
Запалва светлината в човешката душа,
събужда добротата в хорските сърца.
Вярата подклажда ярко искрата,
която пренася коледния дух у децата.

Подаръците спуска през комина,
бисквитките изяжда наполовина
и без дъх остава, но съвсем не спира,
докато не остави изненадки,
под Коледната елха шоколад и курабийки сладки.

А когато празничната нощ отмине,
духчето прибира се да си почине.
Гледа как от щастие блести светът
и това го радва всеки път,
Коледа да дойде пак, чака търпеливо
и да направи отново всяко детско сърчице щастливо!
Автор: Джулия Христова, 9. в клас

Коледна магия в нашите домове

Коледа е най-вълшебното време от годината.
Обич сгрява хорските сърца.
Листата по дърветата отдавна вече ги няма,
но
Елхата, вечно зелена и магична, всеки дом
украсява.
Дните бързо отминават и отброяват часовете до коледната утрин.
Нощите се къпят в празнична светлина и лампичките радват всички деца,
Ангелски хор оглася света.
Малки и големи очакват с нетърпение
подаръците да отворят,
Алените пламъчета в камината топлят дома. Годината отминава, оставя спомени, изпълнени с щастие,
И отстъпва място на нови надежди и смели предизвикателства.
Ясни са дните и Коледна магия изпълва душите.

Време за доброта и милосърдие,

Носещо топлина навред по света.
Аз се изпълвам с необозримо щастие,
Шепот сладък Господен ме унася в нощта,
Искам да се сбъдне всяка мечта.
Тази Коледа да отворим сърцата си
Е нужно, за да бъде празникът светъл и ведър.
Да оценим времето тук и сега,
Обич да дадем на най-скъпите ни същества.
Молитва изречена за мир и хармония,
Отворена за нуждаещия се да е всяка врата,
Време за обновление да настъпи сега,
Единни да бъдем и по-добър да направим света!
Автор: Джулия Христова, 9. в клас

________________Вълшебна Коледа________________

_ Прекарах най-хубавите ваканции в детството си в малка вила навътре в гората. Всяка година, около Коледа, аз и татко отивахме да потърсим перфектната елха, за да я украсим всички заедно. Понякога това ни отнемаше цял ден. Когато се прибирахме във вилата, премръзнали и уморени, там беше топло, а баба беше приготвила много вкусни ястия и веднага сядахме да хапнем. След това украсявахме елхата с часове, тъй като тя беше доста голяма. Обичахме да слагаме много и различни играчки. Едни бяха с формата на еленчета, други бяха като снежинки, а трети - във формата на снежни ангелчета. Най-любимият ми момент бе поставянето на коледната звезда, символизираща Витлеемската звезда, изгряла на небето с раждането на Спасителя. Тъй като аз бях по-малка от брат ми, тази изключителна чест се полагаше на мен. Татко ме повдигаше, за да достигна върха на елхата, и аз извършвах с най-голямо удоволствие този чуден празничен ритуал, който ме пренасяше в най-възвишените мечти на моето детско въображение. Вечер сядахме около камината и си разказвахме вълшебни приказни истории.

- В навечерието на Коледа всички се събирахме около подредената с много вкус от мама празнична трапеза и чакахме с нетърпение сутринта, когато ще отворим подаръците. Аз винаги мечтаех за малко и пухкаво кученце. Това беше най-голямото ми желание, защото само това не можех да имам. Батко ми беше алергичен към животинска козина и нямаше как да гледаме животно вкъщи. И тази година знаех, че единствената ми неосъществена мечта няма да се сбъдне, но въпреки това не губех коледното си настроение, защото много обичах брат си, независимо от факта, че той бе причината да бъда лишена от сладък и пухкав домашен любимец. Когато стана време да отваряме подаръците, всички се събрахме около елхата. Аз започнах да търся кутия с моето име на нея, но такава нямаше. Силно смутена и разочарована, се обърнах към мама и татко и с недоумение ги попитах как е възможно да са ме оставили без подарък тази година. Все пак бях много послушно и ученолюбиво дете, което им носеше само шестици. Нима това не значеше нищо за тях, как бе възможно да ме лишат от един от най-хубавите моменти в годината.

___ Погледнах ги с очи, пълни със сълзи, и усещах как разбитото ми сърце всеки момент ще се пръсне на хиляди парченца. Но точно преди да извия глас и да избухна в неудържим рев, някой позвъня и аз реших да запазя временно благоприличие, защото можеше да стресна нищо неподозиращия човек пред вратата. Мама ме помоли аз да отворя. Едва сдържах гнева си, как бе възможно да иска каквото и да било от мен в този момент. Все пак реших да откликна на молбата ѝ. Запътих се към вратата и отворих с огромно нежелание да виждам когото и да е. В този момент пред мен се изправи в цялото си великолепие моят обичан брат, който държеше в ръцете си най-сладкото и пухкаво кученце на света. Не можех да повярвам на очите си, нима това се случваше, нима той държеше малкото сладурче, без да киха неудържимо. Гушнах новия си приятел, за който мечтаех през целия си съзнателен живот. Той започна да ме ближе по лицето, а аз не можех да проумея как се случи това чудо. Тогава бате ми разказа как пиел някакъв сироп за алергията си и вече нямало никакъв проблем да стои в близост до малки космати топчици като новото ми кученце. Реших да го кръстя Джак. И до ден днешен това е най - вълшебната ми Коледа, която винаги ще помня.
Автор: Елиза Ангелова, 8. в клас