Loading...
Loading...
Loading...
Прераждане
Като рикоширали дихания
се връщаме
във вените ти коридори,
в твойте устни,
отронили най-тежкото мълчание,
като изпуснати въздишки
се завръщаме…
За да оседлаем вятъра
на спомена –
и в спомена да се събуди настоящето –
на този кръстопът на времената
нима ще можем да останем същите…
Ний съживяваме отново аромата ти,
от зимата на самотата
вледенен –
и пак ухаят вените ти коридори
на порастване –
а стъпките, отекнали,
разцъфват в устремения…
се връщаме
във вените ти коридори,
в твойте устни,
отронили най-тежкото мълчание,
като изпуснати въздишки
се завръщаме…
За да оседлаем вятъра
на спомена –
и в спомена да се събуди настоящето –
на този кръстопът на времената
нима ще можем да останем същите…
Ний съживяваме отново аромата ти,
от зимата на самотата
вледенен –
и пак ухаят вените ти коридори
на порастване –
а стъпките, отекнали,
разцъфват в устремения…
И ето ни – узряват по очите ни
плодовете на сапфирена тъга –
ухае носталгично на сбогуване
вятърът,
напомнящ младостта –
и разпилени някак неусетно
по света
ний търсим светлината
твоя, Гьоте…
А ти въздишаш на ръба
на вечността –
и не е същото –
но в есента ти пак е пролет…
плодовете на сапфирена тъга –
ухае носталгично на сбогуване
вятърът,
напомнящ младостта –
и разпилени някак неусетно
по света
ний търсим светлината
твоя, Гьоте…
А ти въздишаш на ръба
на вечността –
и не е същото –
но в есента ти пак е пролет…
Елина Илиева, Х д клас
I място
Венета Йорданова, IХ а клас
II място
Стела Николова, Х б клас
III място
Моят Гьоте
Намерих те, когато бях тъжен гостенин на тъмната земя. Намерих те в нощната песен на странника; в пламенната страст на копнежа си, в сълзи и болка. Намерих те във вихъра на битието. Жадуващ посоки- там, на прага, на кръстопътища, върхове и бездни...
Скъпо време, аз обичам времето. Непроменено, необичайно; време на нашия живот…
Пиша ти това писмо, понякога бягайки от различни пътища и сенки. Помня. Скитам. Мечтая… И ако ме познаеш - попитай ме: Ад ли съм? Или спасение? Защото аз съм всичко. И всеки. И не помня Рая. Но помня тебе, Гьоте.
Излизам от утробата на мрака. Може би вече гоня нечия граница в безкрая. И всяка вечност е в мене. Търся магия за надежда, но не я намирам. Спасението също се губи в изпарения. И когато земята почервенява от последни капки кръв, се завръщам. Приплъзвам се към сянката на времето, а на прага до мен притихва съдбата. Дочувам шепота на стъпките, желанието за нови пътища, светове, сънища, посоки…
Но кой съм аз? На прага? Един самотник. Без любов, магия, минало и образ. И не вярвай ако ти кажат, че съм Дявола, нито Бог. Аз съм една сянка, отразена зад огледалото на един поет. На вратата на времето душите се разминават с години. И понякога се връщат. А аз винаги съм бил тук, защото живея във всеки. В диханието на новия ден, в шепота на историята и в желанието за щастие, онова, невъзможно щастие…
Но защо ме създаде, Гьоте? Защо реши, че трябва да се върна? Защо ме спаси от края?
Отеква стъпка. Престъпвам в истини, в преследване на словото, което откри Пътя. Пътят към себе си и - светлината. Изва̀ди ме от болката и ме промени. Усещам щастието, любовта, песента на арфиста.
Обръщам лист. Отново чета историите ти за новото начало и хората. За смисъла, живота, спасението и пътя.
На границата между нощта и деня, там, където словото и времето се пресичат, където вървим, омагьосани от други светове, между тънките страници история, видях тебе, Гьоте. Поел по пътя на безкрайни хоризонти. И е Рай! И светлина!
Скъпо време, аз обичам времето. Непроменено, необичайно; време на нашия живот…
Пиша ти това писмо, понякога бягайки от различни пътища и сенки. Помня. Скитам. Мечтая… И ако ме познаеш - попитай ме: Ад ли съм? Или спасение? Защото аз съм всичко. И всеки. И не помня Рая. Но помня тебе, Гьоте.
Излизам от утробата на мрака. Може би вече гоня нечия граница в безкрая. И всяка вечност е в мене. Търся магия за надежда, но не я намирам. Спасението също се губи в изпарения. И когато земята почервенява от последни капки кръв, се завръщам. Приплъзвам се към сянката на времето, а на прага до мен притихва съдбата. Дочувам шепота на стъпките, желанието за нови пътища, светове, сънища, посоки…
Но кой съм аз? На прага? Един самотник. Без любов, магия, минало и образ. И не вярвай ако ти кажат, че съм Дявола, нито Бог. Аз съм една сянка, отразена зад огледалото на един поет. На вратата на времето душите се разминават с години. И понякога се връщат. А аз винаги съм бил тук, защото живея във всеки. В диханието на новия ден, в шепота на историята и в желанието за щастие, онова, невъзможно щастие…
Но защо ме създаде, Гьоте? Защо реши, че трябва да се върна? Защо ме спаси от края?
Отеква стъпка. Престъпвам в истини, в преследване на словото, което откри Пътя. Пътят към себе си и - светлината. Изва̀ди ме от болката и ме промени. Усещам щастието, любовта, песента на арфиста.
Обръщам лист. Отново чета историите ти за новото начало и хората. За смисъла, живота, спасението и пътя.
На границата между нощта и деня, там, където словото и времето се пресичат, където вървим, омагьосани от други светове, между тънките страници история, видях тебе, Гьоте. Поел по пътя на безкрайни хоризонти. И е Рай! И светлина!
Jessica Klark, Х. е Klasse
Mein Goethe
Johann Wolfgang Goethe – respektierende Person
interessierte sich tatsächlich für Evolution.
Er wird von allen auf der ganzen Welt geliebt,
und hat sich immer in die Arbeit gekniet.
Der deutsche Schriftsteller, Dichter, Dramatiker,
Humanist, Philosoph, Wissenschaftler, Politiker,
dessen Einfluss ganz Europa und die Welt erreichte,
ohne Angst vor Fehlern und Schwierigkeiten.
Goethe suchte gern in allem die Logik
in Religion, Poesie, Drama und Musik,
Politik, Philosophie, Fremdsprachen, Malerei,
seine Seele war zart, verliebt und frei.
Neben Medizin und Wissenschaften
hatte er auch viele andere Eigenschaften.
Er beschäftigte sich auch mit Botanik,
und genoss eine schöne Aussicht.
Er war ein bekannter Neoklassiker,
inspirierter Träumer und Romantiker.
Jetzt beende ich mein kurzes Gedicht
und wie der Dichter sagte: „Mehr Licht!“.
Johann Wolfgang Goethe – respektierende Person
interessierte sich tatsächlich für Evolution.
Er wird von allen auf der ganzen Welt geliebt,
und hat sich immer in die Arbeit gekniet.
Der deutsche Schriftsteller, Dichter, Dramatiker,
Humanist, Philosoph, Wissenschaftler, Politiker,
dessen Einfluss ganz Europa und die Welt erreichte,
ohne Angst vor Fehlern und Schwierigkeiten.
Goethe suchte gern in allem die Logik
in Religion, Poesie, Drama und Musik,
Politik, Philosophie, Fremdsprachen, Malerei,
seine Seele war zart, verliebt und frei.
Neben Medizin und Wissenschaften
hatte er auch viele andere Eigenschaften.
Er beschäftigte sich auch mit Botanik,
und genoss eine schöne Aussicht.
Er war ein bekannter Neoklassiker,
inspirierter Träumer und Romantiker.
Jetzt beende ich mein kurzes Gedicht
und wie der Dichter sagte: „Mehr Licht!“.
Гьоте
,,Гьоте”, училище, пълно с красота,
превръща се за всеки в най-голямата мечта.
Нима има по-добро място от това,
в което всеки може да развие своята доброта!
Немски поет, философ, хуманист,
учен, драматург, сериозен политик.
Гьоте и личност, велика достойна,
вдъхваща респект и надежда огромна.
За всеки възпитаник, настоящ или бивш,
превръща се той в образ най-висш.
Всеки върви гордо напред
и носи на гимназията единствено просперитет.
Училище ,,Гьоте” е пълно с таланти,
ученици умни, добри и брилянтни.
Безброй приключения и много забавления,
но се придобиват и важни умения.
Днес е празник голям и много значим,
ден, който е напълно незабравим.
Нека заедно да носим светлина
и да греят усмивки на нашите лица!
Нели Добрева, 10 е клас
