Трети март

РОДИНАТА
ВЕНКО МАРКОВСКИ
Българийо, ти слънчева обител,
в теб мъртвите живеят в светлина.
Българийо, ти люлка на борбите,
в теб бурите заспиват в тишина.

Когато нощем затрептят звездите
и лунното сребро света залей –
ний чуваме, Родино, там в скалите
духът на Шипка как свещено пей.

Когато утром заблести небето
и слънцето навред света огрей –
ний виждаме, Родино, тук в морето
как твоя лик във бисери светлей.

Българийо, ти слънчева обител,
Балканът в теб цъфти и хубавей,
Българийо, ти люлка на борбите,
за теб душата ми днес пламеней.

Габриела

Венелин

България

Обичам теб и твойто слънце,
твойте хълмове, поляни, висоти,
всяка шепа пръст и всяко зрънце,
носещи неземни красоти.

Обичам те такава - гордо устремена,
разкъсваща безмилостно простора,
с най-чудните си дрехи пременена,
създаваща велики хора.

Късмет ли бе във теб да се родя,
съдба ли бе да те обикна?!
Цял един живот ще изградя,
като цвете в твоите поля ще никна.

Най-синьото небе те гали,
за тебе греят слънце и луна,
ти градиш успехи от провали,
казваш се БЪЛГАРИЯ и си ЕДНА!

Мария Йорданова

ОБИЧ

Нашето небе е тъй дълбоко,
нашите звезди са тъй големи
и земята наша е безкрайна,
а се сбира цялата в сърце ми!
Ти ли, моя майчице направи
тая обич толкова голяма,
че света във нея се побира,
че в света на нея равна няма?
Че прегръщам с обичта си, майко,
нашата земя, с цветя покрита,
с пресен дъжд на пладне оросена
и с дъга, на златен сърп извита.
Че ми греят право във сърцето:
златно слънце, ниви позлатени,
утрин рано сребърна зорница,
в топла вечер облаци червени!
Нашето небе е тъй дълбоко,
нашите звезди са тъй големи
и земята наша е безкрайна,
а се сбира цялата в сърце ми...

Дора Габе

Сиана