Българско Възраждане

След завоюването на българските земи от османците, българите били изцяло откъснати от останалите европейски страни. Те живеели сред завоеватели с други обичаи и религия.
В първите три века на чуждото владичество те се борели само за своето съществуване. Започнали да изгубват спомена за миналото си. Нямали свои свещеници и не можели точно да спазват всички християнски обичаи.
XVIII –ти век е началото на новото време за българските земи. През него станали много промени. Българите започнали да напредват в занаятите и търговията, да опознават отново европейските земи и бързо да се просвещават.
Пробудило се желанието им да знаят за своето минало. Започнали да се обединяват с идеята, че трябва да възстановят независимата си църква и държава, за да имат достойно място сред останалите европейски държави.
Това време на борба за нова просвета, самостоятелна църква и за национално освобождение се нарича БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ. То завършило с освобождението на България през 1878 г.

Епохата на ВЪЗРАЖДАНЕТО започнало през 30 -те години на XVIII век.
Това било начало на ново време за българските земи.
Българите започнали да напредват в занаятите и търговията, да опознават отново европейски земи и да се просвещават.

Българският възрожденски град. Промените, които настъпват в епохата на Българското възраждане са най – ясно видими в градовете. Броят на градовете се увеличава, нараства и числото на българите в тях. Градският живот се променя. Търговията се разраства и контактите на българските търговци се увеличават. Те посещават големите европейски градове, донасят от там стоки, знания и идеи.

Българското село през Възраждането. В българското село промените настъпват много по - бавно, отколкото в града. Започват да се строят спретнати къщи на един или два етажа, които заместват прихлупените колиби. Около къщите се простират стопанските дворове и овощните градини. Отличителна черта на българската селска къща е нейната чистота и ред.