КНИГА ЗА РЕКИТЕ, МОРЕТАТА
И ОКЕАНИТЕ

WEB Читалище е нова дигитална платформа за обучение на деца от българските общности по целия свят. Тя е дело на Лилия Халембакова-Павлова и Михаела Москова.
Името „читалище“ не е случайно. То говори за амбицията да се продължи една уникална българска традиция в дигиталната ера. Обединявайки обич към българския език и подкрепа на просветата, читалищната традиция създава и възможности да се предложат на любознателните най-различни клубове по интереси. При това новите технологии правят българското читалище световно – виртуалните платформи с лекота свързват деца и младежи от българската диаспора във всички точки на планетата.  
В нашите дигитални ателиета предлагаме на тези деца и юноши да се занимават с неща, които са им интересни, вълнуват въображението им и изкушават творческите им способности. Но с една важна подробност – общуването ще става на добър български език. Повече за нас можете да намерите тук.
Ние от Web Читалище знаем, че навиците за учене се изграждат трудно, а се губят лесно. Затова създадохме материали за лятото, които са напълно интерактивни. С тях децата ще учат, докато се забавляват.
Желаем на всички приключенско лято!

Loading...

Съдържание

Loading...

Loading...

Христофор Колумб и загадките на
Бермудския триъгълник

Гневът на моретата

Дунав – последната свободно течаща река в Европа

Загадките на Черно море

Езикови знания

Христофор Колумб и загадките на Бермудския триъгълник

Христофор Колумб, първият известен пътешественик, преминал през Саргасово море и района, известен сега като Бермудския триъгълник, им придал загадъчна слава, която с течение на годините се разраснала. В неговите корабни дневници има описание на запълнено с водорасли море, бележки за неизправна работа на компаса, за появата на голям пламък и странна светлина в морето. Всеки инцидент плашел и без това изнервените моряци и бил за тях предупреждение да се върнат. Слуховете за необичайните явления плъзнали навсякъде и районът скоро придобил славата на загадъчно и тайнствено място, слава, която притежава и днес.

Нямал никакви карти, които да следи, нито хора, с които да поддържа връзка, или пък място, от което да поиска помощ, нямал също никаква представа колко ще продължи пътуването или какви опасности го дебнат. Саргасово море, район с по-малко вятър, дъжд и облаци от останалата част на океана, е в централната част на Северния Атлантически океан. То е почти толкова голямо, колкото е територията на САЩ, и от всички страни е обградено с течения, които го карат да се върти бавно по посока на часовниковата стрелка. Името му произлиза от португалската дума sargaco — „водорасло“.

За да придобием обаче по-ясна представа за събитията, описани от Колумб, нека видим какви са били техническите възможности на времето, в което той осъществява своето пътуване. За сравнение можем да кажем, че през 1969 г. космонавтите до Луната са разполагали с много повече информация за предстоящия си маршрут, отколкото е имал Колумб за плаването си от три хиляди мили през 1492 г. Космонавтите имат подкрепата на огромен технически персонал на земята, снабден с най-съвършените компютри и комуникационна техника. Когато Колумб отплавал от Канарските острови с деветдесет души на три малки кораба, той не знаел почти нищо за това, което го очаква.

Името не е случайно – първите моряци, които прекосили Саргасово море, се опасявали да не заседнат, защото наличието на големи маси водорасли обикновено означава, че сушата е близо. Но в целия район океанът е дълбок няколко мили. Голям брой необичайни същества обитават Саргасово море — доплавали тук върху отломки, или пък потомци на животни, приспособили се към живота сред водораслите.

Нямал никакви карти, които да следи, нито хора, с които да поддържа връзка, или пък място, от което да поиска помощ, нямал също никаква представа колко ще продължи пътуването или какви опасности го дебнат. Саргасово море, район с по-малко вятър, дъжд и облаци от останалата част на океана, е в централната част на Северния Атлантически океан. То е почти толкова голямо, колкото е територията на САЩ, и от всички страни е обградено с течения, които го карат да се върти бавно по посока на часовниковата стрелка. Името му произлиза от португалската дума sargaco — „водорасло“.

Текстът е адаптиран от материали в интернет.

Името не е случайно – първите моряци, които прекосили Саргасово море, се опасявали да не заседнат, защото наличието на големи маси водорасли обикновено означава, че сушата е близо. Но в целия район океанът е дълбок няколко мили. Голям брой необичайни същества обитават Саргасово море — доплавали тук върху отломки, или пък потомци на животни, приспособили се към живота сред водораслите.

Дребните гадинки, пълзящи по сплъстените водорасли, в легендите се превръщали в чудовища и гигантски калмари, които можели да повлекат кораба в океанските дълбини. Все повече се пръскали слухове, че много екипажи умирали от мъчителна смърт, защото нямало въздух за дишане.
Но има и друго. Безветрените зони в района на Саргасово море също допринасят за неговата загадъчност. Често въздухът тук е толкова неподвижен, че моряци разказват как са чели цяла нощ на палубата на светлина от свещ, а ветроходи са оставали пленени там в продължение на месеци.

Попаднали в безветрието, често обезсърчените моряци напускали корабите и затова в Саргасово море са намерени голям брой изоставени плавателни съдове и така то си е спечелило печалната слава на корабна гробница. 

Няколко автори дори говорят за цивилизация в центъра на морето. Според легендите там са се струпали едни до други безброй останки, някои от тях на по стотици години и пълни със съкровища. Жителите на плаващото кралство, всички — безпомощни удавници от разни времена — гледат с презрение на съкровищата, защото нямат полза от тях. Често, след известно време без дъжд, запасите от питейна вода на минаващите оттук ветроходи намалявали опасно. Понякога полудели от жажда животни се откъсвали и се хвърляли в морето, или пък хората сами ги изхвърляли през борда, за да има вода за тях. 

Суеверните моряци вярват, че духовете на умрелите животни все още витаят в този район.
Макар Колумб да описал правдоподобно и без изопачение Саргасово море, последвалите го мореплаватели разпространили истории, които вдъхвали ужас у всички моряци. Мореплавателите по онова време се тревожели, когато плавали далеч от бреговете; те не били свикнали продължително време да не виждат брега. Просналите се докъдето виждат очите жълти, кафяви и зелени водорасли, всред които пълзели странни същества, ужасявали плаващите сред тях моряци. По този начин районът, който сега включва Бермудския триъгълник, получава загадъчната си слава от своя пръв навигатор и неговия суеверен екипаж преди почти петстотин години. Колумб всъщност нанася реалистична информация в корабния си дневник, но по-късно събитията били преувеличени и моряците започнали да се боят от онова, което не можели да разберат.

Искаш ли да влезеш в приключението? Отговори на въпросите по текста тук.

ГНЕВЪТ НА МОРЕТАТА

„За Бога, дръжте се! Удари ни!" – когато изследователят Ърнест Шакълтън произнася тези думи в Антарктида през 1916 г., корабът му Ендюранс вече е бил обграден от ледовете, смачкан и напът да потъне. След което Шакълтън заедно с малък екипаж опитват да се спасят като гребат отчаяно в малка спасителна лодка към остров Южна Джорджия. Но по пътя забелязват поредното бедствие, насочващо се към тях – огромна вълна. „По време на 26-годишния си опит в океана във всичките му настроения не бях срещал толкова мощна и гигантска вълна. Това беше могъщо сътресение на океана, но по някакъв начин лодката удържа” – разказва Ърнест Шакълтън.

Въпреки че чудовищни вълни като „могъщото сътресение“ на Шакълтън често се срещат в приказките на моряците, на сушата такива разкази обикновено се посрещат с повдигнати вежди.

Оттогава нашето разбиране за сложните сили, които карат водата рязко да се издига, за да създаде измамни вълни, стана по-задълбочено и основано на по-надеждни измервания, напредъка в компютърното моделиране на вълни и увеличените изчислителни мощности. 

Когато обаче на 1 януари 1995 г. огромна водна стена се блъсна в петролната платформа Дропнър в Северно море, науката най-накрая настигна фолклора. Наречена Новогодишната вълна, тя стана първият официален запис на така наречената измамна вълна. 25-метровият гигант се издигна внезапно от заобикалящата морска шир, обичайно разтърсвана от вълни, високи около 12 метра.