Loading...
Loading...
Loading...
ПРИКАЗКИ 4.д клас
Мравчени небивалици с неочакван край
Стопи се снегът и пролетта настъпи.Дърветата се разлистиха,птичките запяха и природата се събуди за нов живот.Мравките привършиха своите зимни запаси от храна в мравуняка.Беше време да започнат да събират отново.В мравченото царство всеки имаше своите задължения.Работливите и неуморни мравки се трудеха от сутрин до вечер,за да натрупат запаси за зимата.Само мъничкият Мравчо не искаше да се труди и учи.Не харесваше живота на мравка и това,че беше много малък и слаб.
Мечтаеше си да бъде голям и силен,всички да го забелязват и да се страхуват от него.
Стопи се снегът и пролетта настъпи.Дърветата се разлистиха,птичките запяха и природата се събуди за нов живот.Мравките привършиха своите зимни запаси от храна в мравуняка.Беше време да започнат да събират отново.В мравченото царство всеки имаше своите задължения.Работливите и неуморни мравки се трудеха от сутрин до вечер,за да натрупат запаси за зимата.Само мъничкият Мравчо не искаше да се труди и учи.Не харесваше живота на мравка и това,че беше много малък и слаб.
Мечтаеше си да бъде голям и силен,всички да го забелязват и да се страхуват от него.
Когато си легнеше,си представяше,че е станало чудо и е вече голям.Феята на сънищата се смили над него и направи така,че една сутрин той се събуди и беше слон.От най-слаб и дребен,беше станал
огромен.Опита се да ходи и всяка крачка му се струваше много трудна.Изпотъпкваше всичко наоко-
ло,но беше щастлив.Бавно стигна до града.Хората го забелязаха отдалеч и бяха изумени.Започваха да се крият и се чудеха къде да се скрият.А той ги поздравяваше с високо вдигнат хобот.
Спря и се загледа в една витрина.Не можеше да повярва ,колко огромен е станал.Протегна хобота си,за да се докосне,но я счупи.Навсякъде се разпиляха стъкла,разпищяха се аларми.Мравчо разбра,че трябва да бяга.Но как,като беше толкова тежък?Едва се измъкна от града и отиде в едно поле.
огромен.Опита се да ходи и всяка крачка му се струваше много трудна.Изпотъпкваше всичко наоко-
ло,но беше щастлив.Бавно стигна до града.Хората го забелязаха отдалеч и бяха изумени.Започваха да се крият и се чудеха къде да се скрият.А той ги поздравяваше с високо вдигнат хобот.
Спря и се загледа в една витрина.Не можеше да повярва ,колко огромен е станал.Протегна хобота си,за да се докосне,но я счупи.Навсякъде се разпиляха стъкла,разпищяха се аларми.Мравчо разбра,че трябва да бяга.Но как,като беше толкова тежък?Едва се измъкна от града и отиде в едно поле.
Легна под дървото и за първи път си помисли,че мечтата не му е била много хубава.Беше голям и силен,точно както искаше,но не беше доволен.Сега това му се струваше много глупаво.Какво да прави?Беше тъжен и уморен,а не шастлив и могъщ,както си представяше.
Заплака горчиво,като си спомни веселия мравуняк и тичащите мравки.От плач и умора заспа под дървото.
Феята на сънищата отново го съжали,дори очакваше,че няма да хареса слонския си живот.Усмихната,тя вдигна вълшебната си пръчица и той отново стана мравка.Когато се събуди,Мравчо не можа да повярва.Беше много щастлив.Бързо,без да губи време се запъти към мравченото царство.Там, разтревожени го чакаха да се завърне.Той се затича към тях и на един дъх им разказа своите приключения.А най-старата и мъдра мравка излезе напред и му каза:
- Поздравления,Мравчо!Ти научи най-големия житейски урок:никога,нищо не е толкова прекрасно,колкото изглежда отстрани.Бъди благодарен за това,което имаш и го цени и пази!
Заплака горчиво,като си спомни веселия мравуняк и тичащите мравки.От плач и умора заспа под дървото.
Феята на сънищата отново го съжали,дори очакваше,че няма да хареса слонския си живот.Усмихната,тя вдигна вълшебната си пръчица и той отново стана мравка.Когато се събуди,Мравчо не можа да повярва.Беше много щастлив.Бързо,без да губи време се запъти към мравченото царство.Там, разтревожени го чакаха да се завърне.Той се затича към тях и на един дъх им разказа своите приключения.А най-старата и мъдра мравка излезе напред и му каза:
- Поздравления,Мравчо!Ти научи най-големия житейски урок:никога,нищо не е толкова прекрасно,колкото изглежда отстрани.Бъди благодарен за това,което имаш и го цени и пази!
