144 години от гибелта на големия български поет и революционер Христо Ботев и неговата чета
На 2 юни България отдава почит на големия български поет и революционер Христо Ботев и на другите герои, дали живота си за свободата на страната ни.
На 27 години Ботев пише във в. „Знаме“, 13 юли 1875 г.:
„Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея всичко може да прави.“
Дали с неговата чувствителност не е предчувствал, че в името на тази свобода ще загине след по-малко от година – на 2 юни 1876 г. във Врачанския Балкан.
Ботев остава завинаги символ на невероятен революционен дух, дори до безразсъдство, съчетано с невероятен поетически и журналистически талант.
На 27 години Ботев пише във в. „Знаме“, 13 юли 1875 г.:
„Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея всичко може да прави.“
Дали с неговата чувствителност не е предчувствал, че в името на тази свобода ще загине след по-малко от година – на 2 юни 1876 г. във Врачанския Балкан.
Ботев остава завинаги символ на невероятен революционен дух, дори до безразсъдство, съчетано с невероятен поетически и журналистически талант.
Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.
Ранните години от живота на бъдещия поет и революционер преминават в Калофер и в Карлово, където даскал Ботьо се премества временно през 1854 г. Тук именно седемгодишният Христо тръгва на училище, а когато семейството се завръща в Калофер (1858 г.), продължава учението си в родния град. Завършва трикласното Калоферско училище през 1862 г. , след което продължава образованието си в Одеса.
Ранните години от живота на бъдещия поет и революционер преминават в Калофер и в Карлово, където даскал Ботьо се премества временно през 1854 г. Тук именно седемгодишният Христо тръгва на училище, а когато семейството се завръща в Калофер (1858 г.), продължава учението си в родния град. Завършва трикласното Калоферско училище през 1862 г. , след което продължава образованието си в Одеса.
Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.
Ранните години от живота на бъдещия поет и революционер преминават в Калофер и в Карлово, където даскал Ботьо се премества временно през 1854 г. Тук именно седемгодишният Христо тръгва на училище, а когато семейството се завръща в Калофер (1858 г.), продължава учението си в родния град. Завършва трикласното Калоферско училище през 1862 г. , след което продължава образованието си в Одеса.
Ранните години от живота на бъдещия поет и революционер преминават в Калофер и в Карлово, където даскал Ботьо се премества временно през 1854 г. Тук именно седемгодишният Христо тръгва на училище, а когато семейството се завръща в Калофер (1858 г.), продължава учението си в родния град. Завършва трикласното Калоферско училище през 1862 г. , след което продължава образованието си в Одеса.
Loading...
През октомври 1867 г. заминава за Русия, за да продължи образованието си, но спира в Букурещ. Мести се в Браила. Първоначално работи като печатар, постъпва във висшето медицинско училище, но го напуска, поради липса на средства. Сближава се с Добри Войников. Влиза в неговата театрална трупа и участва в няколко представления.Loading...
Творчество
Поетическото наследство на Ботев включва 20 стихотворения. 16 от тях са отпечатани в единствената стихосбирка, излязла приживе на поета – през 1875 година. Тя е съвместен сборник на Ботев и Стамболов и носи заглавието “Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова”.
Ключовите понятия на Ботевата поезия са свобода, борба и саможертва. Естетическият идеал на Ботев е абсолютната свобода – духовна, социална и политическа. Единственият път за нейното постигане е бунтът, революцията. На героичната смърт и героичната саможертва, Христо Ботев гледа като на най-висша мисия на достойния човек.
Ключовите понятия на Ботевата поезия са свобода, борба и саможертва. Естетическият идеал на Ботев е абсолютната свобода – духовна, социална и политическа. Единственият път за нейното постигане е бунтът, революцията. На героичната смърт и героичната саможертва, Христо Ботев гледа като на най-висша мисия на достойния човек.
Революционна дейност
В края на септември 1867 година Христо Ботев пристига в румънския град Гюргево, където скоро се свързва с българските хъшове — сред тях е Хаджи Димитър и доста участници в организираните през същата година чети на Панайот Хитов и Филип Тотю.
През лятото на 1874 година Христо Ботев се включва активно в работата на Българския революционен централен комитет и участва в неговото общо събрание на 20-21 август, проведено в печатницата на Каравелов. На събранието той е избран за един от петимата членове на комитета, а след това става и негов секретар.
Някои смятат, че той бил най-подходящия за тази длъжност, тъй като бил добре запознат с външнополитическата обстановка. Въстанието в Босна и Херцеговина и последствията от него били достатъчно доказателство за калоферския революционер, че подобни събития трябва да последват и в България. Започнала организацията на най-кървавия познат български бунт срещу османската власт, известен днес като Априлското въстание. Ботев започнал да събира средства и оръжие, както и способни дейци, които се изправят срещу турските поробители.