Loading...
ФОЛКЛОРЪТ НА ЕТНОСИТЕ - МАЛКИ НАРОДИ В ГОЛЯМОТО ЕВРОПЕЙСКО СЕМЕЙСТВО
Истории, разказани от деца
Йоана Валериева - 6В
Моята майка е каракачанка и затова аз ще ви разкажа за каракачаните. Във Враца са около 200. Това са най - старите гърци. Те са били номади и са отглеждали овце. През зимата живеели в Гърция, а през лятото - в България. След Втората световна война с поставянето на границите половината остават в България. Те са много добри и трудолюбиви хора. Отглеждали овце и всичко произвеждали сами - храна, дрехи. Носията им е много красива. Баба ми е показвала стана, на който е тъкала.
Каракачаните са християни и са много вярващи. Кръщавали децата си на 40-ия ден. Празниците ни са еднакви. Най-важни за тях били Великден и Гергьовден.
Моята майка е каракачанка и затова аз ще ви разкажа за каракачаните. Във Враца са около 200. Това са най - старите гърци. Те са били номади и са отглеждали овце. През зимата живеели в Гърция, а през лятото - в България. След Втората световна война с поставянето на границите половината остават в България. Те са много добри и трудолюбиви хора. Отглеждали овце и всичко произвеждали сами - храна, дрехи. Носията им е много красива. Баба ми е показвала стана, на който е тъкала.
Каракачаните са християни и са много вярващи. Кръщавали децата си на 40-ия ден. Празниците ни са еднакви. Най-важни за тях били Великден и Гергьовден.
Били много музикални. Вечер се събирали и пеели, но поотделно мъже и жени. Песните им са мелодични и бавни, без музикален съпровод, темата им - главно от бита. Играели и хора.
Имали определени традиции - например сватбите, които траели три дни, изработвали специални атрибути - “фламборос” - знаме, специална торба за питката, изработена от момиче, накити, чеизи. Имат и някои специфични ястия. Много обичам баба да ми приготви “штрифтопта” - баница със сирене.
За съжаление много от традициите вече са останали в миналото. Ние младите все по - малко знаем за богатата им култура.
Имали определени традиции - например сватбите, които траели три дни, изработвали специални атрибути - “фламборос” - знаме, специална торба за питката, изработена от момиче, накити, чеизи. Имат и някои специфични ястия. Много обичам баба да ми приготви “штрифтопта” - баница със сирене.
За съжаление много от традициите вече са останали в миналото. Ние младите все по - малко знаем за богатата им култура.
Теодор Тодоров 6Б клас
Eтноси живеeщи в региона на гр. Враца
Етносите, които аз проучих са: каракачани и роми.
Каракачанският фолклор включва песни, танци, поезия и незначителна част дървени декоративни скулптури, също така сложни и богати бродерии, такива каквито украсяват традиционните носии.
Главните мотиви, използвани при скулптурите и бродериите, са геометричните фигури, човешките и растителни орнаменти. Каракачаните се характеризират и с използването на народна медицина, което се изразява в употребата на билки, мед, овча кръв или комбинация от тях.
Фолклорните вярвания, например в „лоши очи“ или уроки са преплетени с християнските вярвания. Във всяко жилище се е намира поне по една икона, на която се отдава особено значение. Семейството се смята за отражение на отношенията между Бог Отец, Дева Мария и Христос.
Каракачанската традиционна сватба представлява феноменална традиция, чиито отделни етапи са запазили традиционната си сила и въздействие до наши дни.
Бащата на момчето със свои близки отиват да искат ръката на момата от нейните родители. След съгласието и уговорката те определят датата на тяхната бъдеща сватба. В неделя, преди да го заведат при булката, при нея минават нейните родители, братя и сестри, за да се простят. Дават ѝ пари, а тя им отвръща с приготвени дарове. След това водят младоженеца при булката. Там те му разкриват нейното лице. Тогава заедно отиват в църквата, за да се венчаят. Бащата на младоженеца носи бъклица, в която има червено вино. С нея той посреща своята бъдеща снаха и нейните близки. Ако младоженецът има брат, на него се дава красиво ушита торба, украсена със същите дантели и шевици, като на байряка. В нея се носи една от сватбените погачи.
Бащата на момчето със свои близки отиват да искат ръката на момата от нейните родители. След съгласието и уговорката те определят датата на тяхната бъдеща сватба. В неделя, преди да го заведат при булката, при нея минават нейните родители, братя и сестри, за да се простят. Дават ѝ пари, а тя им отвръща с приготвени дарове. След това водят младоженеца при булката. Там те му разкриват нейното лице. Тогава заедно отиват в църквата, за да се венчаят. Бащата на младоженеца носи бъклица, в която има червено вино. С нея той посреща своята бъдеща снаха и нейните близки. Ако младоженецът има брат, на него се дава красиво ушита торба, украсена със същите дантели и шевици, като на байряка. В нея се носи една от сватбените погачи.
