Обича ме, не ме обича ● 爱我，不爱我

ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ "ДАМЯН ДАМЯНОВ" · СЛИВЕН

ЦЕНТЪР ЗА ЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ И СЪТРУДНИЧЕСТВО

“达米扬·达米扬诺夫”人文高中 · 斯利文

中外语言交流合作中心

达米扬 · 达米扬诺夫
《爱我，不爱我》

Ето че изминаха почти две години, откакто през 2019 г. стъпих на българска земя. За мен този период не бе нито кратък, нито дълъг. Не бе кратък заради епидемията, и заради това, че за първи път прекарах много дни далеч от дома. Но в компанията на хората, които срещнах тук и сред красивата природа наоколо, времето измина неусетно, а мисълта за раздяла ме натъжава. Бидейки преподавател в Хуманитарната гимназия в Сливен, имах изключителния шанс да се докосна до стихосбирката „Обича ме, не ме обича“ на българския поет Дамян Дамянов. Избрах от нея осемнадесетте най-нежни стихотворения, които преведох на китайски, за да ги споделя с китайските читатели.
Благодаря на моя приятел - д-р Камен Иванов, който отдели време от натоварената си изследователска работа, за да предложи подобрения в превода и да потърси съвети от езикови експерти. Без неговата помощ преводът не би могъл да постигне настоящия си вид. Благодаря на г-н Жельо Радев, който първи даде чудесната идея за този превод. Поднасям благодарности и на г-жа Анета Койчева-Иванова за съдействието ѝ при работата със софтуера за подготовка на книгата.
Най-сърдечни поздрави!

Предговор

Ли Юнхан

гр. Сливен, 11 май 2021 г.

前言

从2019年踏上保加利亚的土地，现在已经近两年，时间不短也不长。不短是因着疫情，头次在海外待这些日子，不长是因着在这里遇到的人们和美景相伴，想到要分别便觉得伤感。有幸在斯利文市人文高中任教，接触到保加利亚诗人达米扬 · 达米扬诺夫作品《爱我，不爱我》中最温柔的诗歌18首，现在将其译为中文，以飨读者。
感谢我的朋友Камен Иванов博士在繁忙的研究工作中多次为译文提出修改建议，并就其细节，如近代保加利亚语词汇正确译法询问相关专家，没有他的帮助，译文将无法像如今这般完善。感谢Жельо Радев先生提出这个好主意，感谢Анета Койчева-Иванова女士帮忙介绍制作此书的软件。
此致。

李咏涵
2021年5月11日于斯利文
Liyonghan23@163.com

ДАМЯН ДАМЯНОВ
(1935-1999)

Биографични бележки

Роден на 18 януари 1935 година в Сливен. Завършва гимназия в родния си град през 1953 година и българска филология в Софийския университет през 1961 година. Работи като литературен консултант и редактор в различни издателства.
За първи път публикува свои творби през 1949 година. Негови са книгите със стихотворения "Очакване", "Лирика", Поема за щастието", "Коленича пред теб", "Пред олтара на слънцето", "И си отива лятото", "Като тревата", "Ти приличаш на сълза", "Ще има връщане", "Молба към света", "Вчера по същото време", "Гимназия "Родина", "Да бях хляб", "Ако нямаше огън", "До следващата смърт“ и др.
Един от най-нежните български лирици, той успява да докосне много сърца. Неподвижен и с трудно разбираем от другите говор, поезията е неговият начин на общуване с хората, негово спасение и сила, „огледало на душата му“ – и нежна, и силна, по детски ранима, бленуваща да срине „стената между себе си и света”.

达米扬 · 达米扬诺夫

诗人简介

保加利亚诗人，1935年1月18日生于斯利文，1953年从家乡高中毕业，1961年毕业于索非亚大学保加利亚语言文学专业。曾在多家出版社担任文学顾问和编辑。他被授予文化人民艺术家称号，迪米特洛夫奖获得者，并于1998年获得伊万·伐佐夫文学作品奖。
他于1949年首次发表作品。其作品有《期望》，《抒情诗》，《幸福诗》，《跪在你面前》，《在太阳祭坛前》，《夏日消逝》，《像草》，《你看起来像一颗眼泪》，《会有回报》，《向世界祈祷》，《昨天同一时刻》，《家园高中》，《如果我是面包》，《如果没有火》，《直至下次死亡》等。
作为保加利亚最温柔的抒情诗人之一，他触动了无数人的心。诗歌是固定的，难以为他人所理解的，也是他与人交流的方式，他的救赎和力量。他的《心灵之镜》温柔而强烈，带有童真的稚嫩，长久以来打破了“他与世界之间的墙”。

1. ЖЕНА

Nǚzǐ
女子

Не питайте коя е тя!
Тя няма образ, нито име.
Изваях я от самота
и назовах „неназовима“.
Създадох я от къс небе.
От всички земни твари сбрана,
така възможно само бе
безсмъртна тя да си остане.

不要问她是谁！
她无影也无名。
我用孤独刻画她
并称她为“未名”。
我用天空创造她，
万物皆汇聚于她，
因此，
她即是永恒。