Небивалици

История с килимче

Алармата ме събуди. Отворих очи. Часовникът ми се усмихна под мустак.
- Ставай, сънливке! Пак ще закъснееш!
- О, не, господин Часовник! Не и днес, защото имаме тест по математика.
- Трябва да побързаш! Момент, имам идея! Господин Килимче, моля помогнете!
От пода се издигна любимото ми розово килимче. Завъртя се във въздуха и извика:
- Хайде, момиче! Побързай! Ще те откарам до училище, но си сложи по-дебело яке. Навън е студено.

Нямаше нужда да ме подканя отново. След минутка бях готова. Добре екипирана, с раница на гърба, полетях на розовото чудо.
По телефона пратих съобщение на Ванеса: "Ванеса, моля те, да отвориш прозореца на класната стая, за да паркирам!"
"Дени, още спиш. Какви ги говориш!?" - написа тя.
"Погледни през прозореца."- отговорих аз.
Прихнах от смях, когато видях как се ококори и за малко да падна от превозното си средство.
В край сметка успях. Даже получих "отличен" на теста.

Автор: Денислава Дуралийска

Летящото слонче

Имало едно време една голяма гъста гора. В нея задружно живеели много животни. В средата на тази гора имало летище и често кацали самолети. Един ден слончето, което живеело там, решило да се качи в самолета и да полети, за да разгледа света отвисоко.
Речено, сторено. Дошъл денят, в който кацнал самолет. Слончето тихичко се приближило и щом вратата се отворила, то се качило.
Седнало и търпеливо зачакало излитането на самолета. Щом самолетът излетял, то много се изплашило и поискало веднага да слезе. Почукало на вратата на пилотската кабина. Пилотите, щом го видели, останали много учудени.
- Кой си ти? Как попадна тук?

- Аз съм слонче и се качих, когато бяхте кацнали на летището в гората, където живея. Но сега искам веднага да сляза и да се върна при моите приятели! - казало уплашено то.
- Ще ти дадем парашут, за да скочиш, защото няма как да се върнем - отговорили пилотите.
Така и направили. Скочило слончето и с лекота се приземило отново в гората, където го очаквали неговите приятели.
Оттогава всеки път, когато пилотите кацали на горското летище, то ходело при тях и им носело пресни горски плодове. Станали добри приятели. Обещали му, че някой ден ще качат всички горски обитатели и ще ги разходят със самолета до избрано от тях място.

Автор: Мина-Мари Тодорова

Папагалът Лъжегал

Много обичам птиците с красиви пера. Винаги съм искала да имам папагал, голям и говорещ, но за това само си мечтаех.
Една вечер внезапно се събудих и видях кака вратата тихичко се отваря. В стаята влезе клетка, която имаше крака, а вътре размахваше криле голям шарен папагал.
Клетката заподскача из стаята, а папагалът ме погледна и каза:
- Хей, ти ли си Мими?
- Ддда! - отговорих аз почти онемяла.
- Не се чуди. Прочетох мислите ти и веднага пристигнах.
- Тиии..., тиии... откъде идваш?
- Как откъде? От Африка. С клетката се качихме в самолета и ето ни при теб. Моят баща е крал на всички папагали. Аз напуснах двореца, за да те зарадвам.

- Недей да лъжеш - каза клетката и го ощипа по крака.
- Ох, недей, ще ми оскубеш перата! - каза папагалът и ги приглади с човката си. - Добре де, идвам от музея. Бях препариран, защото един истински крокодил ме глътна цял. Задави се от праха върху мен, кихна и аз изхвърчах от корема му, но отново жив.
Клетката подскочи високо три пъти и ощипа папагала по другия крак.
Каза му ядосано:
- Ама как ти идват на ума такива лъжи! Трябва да се казваш не папагал, а лъжегал.
Папагалът наведе глава, приглади перушината, изпъчи се и каза:
- Честна дума, Мими, аз живея под леглото ти, но ти не ме виждаш. Вечер излизам от клетката, яхвам котарака Зеленоочко и в галоп обикаляме из целия град. Хапваме пица и се прибираме.

Клетката лудо заподскача чак до тавана.
- Лъжец, лъжец, лъжец! Ти си папагалът на Мишето, която живее отсреща. Тя редовно ти скубеше перата и забравяше да те храни. Ти се ядоса и избяга с мен.
Папагалът се смълча, наведе глава и тихо попита:
- Мими, искаш ли ме? Знам, че ще ме обичаш и ще се грижиш за мен и затова дойдох при теб.
- Разбира се, разбира се! - казах аз и скочих.
Отворих клетката, взех Лъжегал и го прегърнах. Сгуших се с него под юргана и заспах щастлива.

Автор: Мария Струменлиева

Аз, шареното облаче и маймуната-музикант

Един ден аз и моите приятели скачахме на батут. Седях на батута, когато един от тях скочи толкова силно, че ме изстреля на едно облаче.
То беше шарено. Изведнъж се чу глас:
- Здравей, Ани!
- Здравей, шарено облаче!
- Защо си толкова шарено? - попитах аз.
- Вчера една маймуна беше при мен и ми посвири на тромпет толкова хубаво, че придобих всички цветове на дъгата.
- Така изглеждаш много весело. Къде мога да открия тази маймуна, за да посвири и на мен?

- Погледни наляво и ще я видиш как си почива.
- Добре, много благодаря!
Погледнах наляво, но маймуната не беше там. Погледнах надясно и що да видя - тя се подготвяше да ми посвири на своя тромпет.
Когато вълшебните звуци от тромпета огласиха въздуха, аз също придобих цветовете на дъгата. Затанцувахме.
Времето мина неусетно и започна да се свечерява. Моите нови приятели ми казаха, че трябва да си тръгвам. А на мен така ми се искаше да остана още малко!
Прибрах се щастлива при старите си приятели. Когато им разказах за моето приключение, те поискаха маймунката-музикант да им посвири, пътувайки на шареното облаче.

Автор: Ани Арнаудова