Почва

Какво представлява почвата?

Почва е повърхностният рохкав изветрен пласт на земната кора, в който се развиват растенията. Разораната почва се нарича още „пръст“. Почвата има сложен състав и структура.

Почва, почвообразуване и състав на почвата

Механичен състав на почвата

Почвата е съставена от различни по големина агрегати, наречени още механични елементи, които не могат да се раздробяват по механичен път. Агрегатите с близки размери имат подобни свойства, поради което е възприето да се обединяват в механични фракции.

Органичен състав на почвата

Органичният състав на почвата се състои от:
неразложена мъртва органична материя от: следжътвените растителни остатъци от предшественика, загинали наскоро животински видове;
полуразложена мъртва органична материя;
разложена мъртва органична материя, голяма част от която влиза в състава на органичното вещество хумус.
Вредна органична част в състава на почвата са полимерните промишлени отпадъци и опаковки, попаднали случайно или по немарливост, които са замърсители на почвата.

Химичен състав на почвата

Минералните почвени съединения произхождат от почвообразуващите скали и се състоят главно от различни сложни силикати, кварцов пясък (Si02), окиси и хидроокиси на алуминия, желязото и някои други елементи със слабо изразен основен характер. Измежду масово намиращите се в почвата минерални съединения най-голяма химична активност имат сложните силикати, които образуват частиците на глината. Заедно със съединенията на органичното вещество тези силикати са носители на почти цялата физико-химична активност на почвата.Редица почви съдържат карбонати, главно калциев карбонат, и то понякога в значително количество. Освен това всички почви съдържат известно, макар и сравнително малко, количество соли на фосфорната киселина (фосфати), на сярната киселина (сулфати) и др. Тези соли имат преди всичко значение като храна на растенията.

Соли.pptx

Почвена вода

Водата постъпва в почвата главно чрез валежите и по-малко от подземни води. Тя се задържа от почвените агрегати с различна сила, преминава в различни форми и е различно достъпна за растенията.
В зависимост от силата на задържане почвената вода е 3 вида:
Парообразна вода. Тя постъпва от атмосферата или се образува от изпаряването на почвената вода. Подвижна е и се придвижва от по-влажните към по-сухите слоеве, както и от по-топлите към по-хладните. При охлаждане преминава в подземна роса, която се ползва от растенията.
Свързана вода. Задържа се по повърхността на почвените агрегати от молекулните сили и е недостъпна за растенията. Бива:
здраво свързана (хигроскопична) – тънък слой молекули и
слабо свързана (молекулна) – по-дебел слой водни молекули.

Свободна вода. Заема капилярните и некапилярните пори на почвата и е достъпна за растенията. Разделя се на 2 вида:
Капилярна вода. Образува т. нар. продуктивен воден запас на почвата. Заема капилярните пори, задържа се от капилярните сили и се движи подобно на парообразната вода.
Гравитационна вода. Заема големите капилярни пори между почвените агрегати, не се задържа в почвата от никакви сили, затова се движи по законите на гравитацията. Тази вода понякога е вредна — когато се задържи по-продължително, защото растенията започват да страдат от недостиг на кислород.

Физико- механични свойства на почвата

Основните физико-механични свойства на почвата са:
Пластичност – свойство на почвата да променя формата си във влажно състояние под влияние на външни механични сили и да я запазва след прекратяване действието на тези сили. Пластичността е отрицателно свойство на почвата, тъй като влошава качеството на обработката – такива почви не се раздробяват, а се обръщат на ленти.
Лепливост – свойство на влажната почва да полепва към различни предмети. Това е отрицателно свойство на почвата, което се проявява при глинестите почви. Полепването на почвата към оръдията за обработка увеличава съпротивлението, респективно разходите за извършване на обработка, и влошава качеството. Полепването по сеещите апарати влошава качеството на сеитбата.