Коледни легенди

Watercolor texture 2

Легенда за Коледната елха

В Мексико има стара традиция да се носят цветя в църквата на Бъдни вечер в чест на детето Исус. Според легендата преди много време в малко планинско село в Мексико живяло момче на име Марио. Всяка година Марио виждал как хората отиват на църква на Бъдни вечер с букети свежи цветя в ръце. Марио не можел да си купи цветя, затова потърсил диви в полето, които да са останали въпреки студа и снега в планините на Мексико. Изведнъж чул глас, който го приканвал да откъсне дивите цветя, растящи в краката му и да ги занесе на детето Исус в църквата. Гласът повтарял, че и най-обикновеният подарък, поднесен с любов, е най-хубавият подарък на света. Марио послушал гласа и отнесъл зелените листа в църквата, а останалите деца му се подигравали. А за огромна изненада на всички в църквата плевелите се превърнали в разкошни червени цветя с ярко зелени листа. Марио не бил виждал толкова красиво цвете през живота си. Миряните в църквата, които станали свидетели на чудото коленичили пред цветята, а Марио разбрал, че най-хубавия подарък, който човек може да направи, е любовта към Исус.

Легенда за Коледния чорап

Живял някога богат мъж, който имал три дъщери. Съпругата му починала и трите момичета останали на неговите грижи. След като загубил цялото си състояние в безсмислени или неуспешни предприятия, те били принудени да се преместят с малка схлупена къщурка, където девойките сами готвели, чистели и шиели дрехите си. Когато дошло време да се омъжват, бащата с ужас си дал сметка, че те нямат никакво зестра и по тази причина не могат да си намерят добър съпруг. Свети Никола знаел за тревогите му и искал да помогне, но не можел да го направи през деня. Една нощ той спрял до прозореца на къщата, надникнал и видял, че всички са си легнали. До камината видял чорапите на трите сестри, изпрани и оставени да съхнат. Свети Никола се качил на покрива и пуснал през комина три кесии със злато, които паднали в чорапите на девойките. На следващата сутрин, когато момичетата се събудили, открили в чорапите си достатъчно злато, за да се омъжат и живеят щастливо. Така се ражда традицията на Бъдни вечер децата да оставят чорапи на камината с надеждата на сутринта да са пълни с подаръци.

Имало едно време беден дървар, който живял със семейството си в дън горите тилилейски. Една вечер, както всички били на масата и ядели оскъдната си вечеря на вратата се почукало. Като отворили, видели, че вън стои дете – малко, с мръсни и дрипави дрехи. Поканили го в дома си, дали му от своята вечеря и го поканили да спи при тях. Преди да заспят дърварят и семейството му се помолили детето да намери топъл дом и семейство, за да не скита само по света. На другата сутрин се събудили от най-красивото пеене, което били чували някога. Като погледнали навън, видели момчето заедно с цял хор от ангели да пеят коледни песни. Момчето не носело парцаливите дрехи от предната вечер, а било облечено с великолепна роба, която блестяла на слънцето. То се обърнало към дърваря и семейството му и им обяснило, че е Божият син, Исус Христос и че това е подарък за тях за добрината, която са сторили. Той откъснал един клон от дърво и го посял. Казал им: „От този ден нататък това дърво ще ражда в изобилие дори и през зимата“. Докато говорел, клонът се превърнал в голямо и красиво дърво, отрупано с плодове. Елхата, такава каквато я познаваме днес, се ражда в Германия през 14-15 век, където хората правели представления пред църквите. Вечнозеленото дърво – дори и през зимата – остава като символ на благодарността на Бог за добрината на хората. Понеже през зимата единствените дървета, които остават зелени са иглолистните, хората започват да украсяват домовете си с тях преди и около Коледа. Скоро традицията е пренесена от Европа в Съединените щати, а истинската популярност на коледното дръвче идва по времето на Кралица Виктория, която първа в Кралството поставя началото на традицията, като слага огромно украсено дърво в двора на двореца за Коледа. След това всяко семейство пренася в умален вариант тази украса в дома си.

Историята за Дядо Коледа е колкото мит, толкова и истина. Говори се, че зад образът му стои Свети Никола, епископ, който живял в Европа през IV век. Той бил известен сред хората с добрите си дела, които вършел, затова всички го обичали. Облечен в червени епископски дрехи той тайно раздавал подаръци на хората или поне това разказва една от легендите за белобрадия старец. От там идва и червеното облекло, с което той е илюстриран в безброй картинки. Дядо Коледа има различни имина по света: Санта Клаус, Свети Николай, Крис Крингъл, Дядо Мраз и др.

Бладур бил богът на светлината, пролетта, чистотата и красотата. Той бил синът на Фригга, норвежката богиня на любовта и брака. Балдур често бил спохождан от кошмари, че животът му е застрашен. За да го предпази, Фригга обикаляла всички богове и естествени природни сили като огън, въздух, земя и вода ги молила да й обещаят, че няма да сторят зло на сина й. Но забравила да говори и с имела, който смятала за прекалено незначителен, за да му отдава тази чест. Балдур имал един единствен враг – Локи – бог, за който се знаело, че върши злини срещу останалите богове. Когато Локи разбрал, че имелът е бил пренебрегнат, той наредил да бъде изстреляна стрела от имел в сърцето на Балдур. Така Балдур бил убит, а майка му останала с разбито сърце и изплакала много сълзи. Сълзите й паднали върху имела и се превърнали в перлени плодове. Тъй като Фригга била обичана от останалите богове, нейните молби да му бъде върнат живота, се увенчали с успех. Тя била толкова щастлива, че вървяла надлъж и на шир по земята и целувала всички хора под белите перлени плодчета. Тогава казала, че имелът никога повече няма да бъде използван като оръжие и наредила всички, които седят под имел, да се целуват в обич и мир. За имелът има много други легенди: в древни времена се е смятало за свещено растение, идващо от Рая и притежаващо мистични сили, защото расте без корени и не докосва земята. Смятало се, че имелът дава живот и предпазва от болести и смърт, насърчава любовта, носи щастие и късмет и установява мир

Весела Коледа!

Легендите разказват, че Дядо Коледа живее на Северния полюс или в Лапландия, заедно с елфи или джуджета, които му помагат за изработването на подаръците за децата.

Елените на Дядо Коледа се появяват в обкръжението на добрия старец за пръв път в поемата на Клемънт Мур „Нощта преди Коледа“. Там те са назовани и по имена - Дашър (от англ. Изумителен), Денсър (от англ. Танцьор), Пренсър (от&nbsp;англ. Луда глава), Виксен (от англ.&nbsp;Кавгаджия), Комета, Купидон, Донър&nbsp;(от немски Гръм)&nbsp;и Блитцен (от немски Светкавица). Точно 8 на брой. Рудолф се появява по-късно, но за сметка на това бързо става най-важният във впряга. Неговият създател е Робърт Мей,&nbsp;който по това време работи в търговска компания и създава Рудолф – елен, който е различен от останалите – с червен светещ нос. Естествено, останалите елени много му се подигравали за това, докато веднъж, на Коледа било много мрачно и мъгливо. Мисията на Дядо Коледа била застрашена от провал. Тогава Рудолф застанал начело на впряга, осветил пътя с носа си и спасил Нощта на Коледа.&nbsp; Посланието, което историята на Рудолф носи е, че дори и на пръв поглед недостатък, всяка една уникалност има своето полезно приложение.

Легенда за Дядо Коледа

Коледа... сигурна съм, че първата ви асоциация е "Подаръци" или "Дядо Коледа". И това е съвсем нормално. Всяко дете си мечтае поне веднъж да зърне белодрадият старец. Каква е истината обаче за червенобузестия дядо?

Легенда за еленчето Рудолф

Шейната му пък е теглена от 9 летящи елена: Дашър, Денсър, Пренсър, Виксен, Комета, Купидон, Донър, Блитцен и Рудолф. С тяхна помощ Дядо Коледа разнася подаръците по света.

Легенда за цветето Кледна звезда

Name

Safari may block some audio or video from playing automatically and ‘read to me’ will skip these. You can configure this in Safari’s preferences.