Български народни празници и обичаи

Parchment

Българските народни обичаи&nbsp;са свързани с представите на хората за света, в който живеят. Те са разнообразни, постоянно повтарящи се действия, свързани с почитането на бога, светите мъченици, националните герои, природата, здравето, гонене на зли духове. Възникнали са, за да удовлетворят потребностите на хората за добра реколта, здраве на домашните животни, благополучие на семейството. Предаването им от поколение на поколение запазва националната ни култура и наследство.

Flash blue

Празници и обичаи / 1.2. - Трифоновден

На Трифон Зарезан празнуват лозари, кръчмари и градинари, на които светецът е покровител.&nbsp;&nbsp;Празникът има древни езически корени от времето, когато по българските земи са живеели траките. Православната църква чества празника на 1 февруари, посвещавайки го на Св. Трифон – лечител и мъченик, който през 248 г. е осъден и посечен заради вярата си. От векове обаче, по стар обичай, на 14 февруари във всички краища на България се зарязват лозята и се приготвят специални трапези.

Flash yellow

https://api.bookcreator.com/users/v2/LStcj86oyAerX1l1y0Ev4CODMjS2/books/XIeCUZQ8RtyDlOshI9YNTQ/assets/6B0031u7Qtmzf_9N00FzHg.jpeg?width=914&height=760

Еньовден се чества на 24 юни всяка година. В навечерието на празника билките добиват по-голяма, чародейна сила. Според народните вярвания на този ден продължителността на деня започва да намалява, а годината клони към зима. Рано сутринта на Еньовден моми и жени берат билки, които използват за лек през годината. От набраните билки се увива венец, през който се провират всички, за да са здрави през годината. Във венеца вплитат 77 лечебни билки. Той се пази до следващата година.

БЪЛГАРСКИ   НАРОДНИ   ПРАЗНИЦИ   И   ОБИЧАИ

ЕЛЕКТРОННА КНИГА 4. а клас ОУ "Любен Каравелов", Бургас

Green geometrical pattern

Обичаят Паликош е част от цялата обредност покрай Кукеровден. Паликошът е един кош, който се плете от букови или габрови дървета. Пълен е със суха слама и се забива на кол, който трябва да е висок поне четири метра. Изправя се в центъра на селото и на свечеряване се пали от Кукера. Около коша се играе кукерското хоро. Счита се за добро поверие, ако кошът изгори горе цял, без да падне.

https://api.bookcreator.com/users/v2/LStcj86oyAerX1l1y0Ev4CODMjS2/books/XIeCUZQ8RtyDlOshI9YNTQ/assets/geYpHoigTdW-iG9ewpXU7g.jpeg?width=506&height=760

https://api.bookcreator.com/users/v2/LStcj86oyAerX1l1y0Ev4CODMjS2/books/XIeCUZQ8RtyDlOshI9YNTQ/assets/QqKeYq6IS8mz685i4RqZFQ.jpeg?width=1013&height=760

При безводие и в късна пролет се извършва обичаят пеперуда. Избира се девойка - пеперуда, най-често сираче, която се отрупва с клончета и листа, за да се вижда само лицето й. Тя държи в ръцете си снопчета от зеленина и размахвайки ги, прилича на пеперуда. Девойките вървят от къща на къща из селото, пеейки песни, на които пеперудата играе - маха с ръце, подскача и се върти в кръг. Песните са молба за дъжд, отправени към Бога. В дар групата момичета получават брашно, мас, боб, хляб. Накрая отиват на реката, където хвърлят зеленината и другите украси във водата.

В различните краища на България този ден има различни имена - Суха Коледа, Малка Коледа, Крачун и др. Денят започва със запалването на бъдника. По искрите, излезли от него, се гадае колко плодородна ще е годината. На празничната трапеза трябва да има нечетен брой постни ястия и обреден хляб с паричка. На който се падне парата, ще има късмет през цялата година.

https://api.bookcreator.com/users/v2/LStcj86oyAerX1l1y0Ev4CODMjS2/books/XIeCUZQ8RtyDlOshI9YNTQ/assets/CJvqcMpRS6WxXb_gbMIGeA.jpeg?width=704&height=760

https://api.bookcreator.com/users/v2/LStcj86oyAerX1l1y0Ev4CODMjS2/books/XIeCUZQ8RtyDlOshI9YNTQ/assets/AFNEps6-SvOBVG0b27Rx3w.jpeg?width=590&height=484

https://api.bookcreator.com/users/v2/LStcj86oyAerX1l1y0Ev4CODMjS2/books/XIeCUZQ8RtyDlOshI9YNTQ/assets/GkIybP8aQEiZRxSkTLFf7Q.jpeg?width=677&height=508

https://api.bookcreator.com/users/v2/LStcj86oyAerX1l1y0Ev4CODMjS2/books/XIeCUZQ8RtyDlOshI9YNTQ/assets/-QIFc6cyR76ocM0QKf-WGQ.jpeg?width=892&height=502

https://api.bookcreator.com/users/v2/LStcj86oyAerX1l1y0Ev4CODMjS2/books/XIeCUZQ8RtyDlOshI9YNTQ/assets/mpUCzoCyTQiEzWQlGH0_DA.jpeg?width=562&height=373

https://api.bookcreator.com/users/v2/LStcj86oyAerX1l1y0Ev4CODMjS2/books/XIeCUZQ8RtyDlOshI9YNTQ/assets/zFX-w5W8TZytA4-1eNLIpQ.jpeg?width=1013&height=760

ЗИМНИ ПРАЗНИЦИ И ОБИЧАИ

Празници и обичаи / 30.11. - Андреевден

https://api.bookcreator.com/users/v2/LStcj86oyAerX1l1y0Ev4CODMjS2/books/XIeCUZQ8RtyDlOshI9YNTQ/assets/2DMCUEYyQGq6qs6pu6CWdQ.jpeg?width=1030&height=1236

Обичаят е един от най-древните по нашите земи. Символизира заминаването на зимата и връщането на новия живот. Участват само мъже, ергени, като главни действащи лица са Момък - Дядо, Невеста - Баба, Цар и останалите кукери. Окачват по себе си хлопки и звънци, носят тояги, за да прогонят злите сили. Събират се в центъра на селото, откъдето тръгват да обикалят къщите с наричания за плодородие и здраве.

Kukeri - Bulgaria

https://api.bookcreator.com/users/v2/LStcj86oyAerX1l1y0Ev4CODMjS2/books/XIeCUZQ8RtyDlOshI9YNTQ/assets/qkJZ2RkcSd-0PcxQHGGLng.jpeg?width=653&height=508

Празници и обичаи / 01.03. - Баба Марта

Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. Името й е свързано с месец март и с идващата пролет. Обичаят, свързан с Баба Марта, е закичването на хора и млади животни с мартеница на Първи март - денят на нейното пристигане. Мартеницата е обредна украса от усукани конци, които се слагат за здраве. Изработва се предимно от вълнена или памучна прежда в два цвята - бял и червен.

https://api.bookcreator.com/users/v2/LStcj86oyAerX1l1y0Ev4CODMjS2/books/XIeCUZQ8RtyDlOshI9YNTQ/assets/bVdhYQk-Qpq4Z0-FFeTQmA.jpeg?width=570&height=760

Никулден е посветен на Свети Николай Мирликлийски, който се почита като избавител на пленниците, покровител на моряците, пътешествениците, търговците и банкерите. Празникът се отбелязва на 6 декември. Според народните вярвания светецът причинява бурите и ураганите в морето, и затова на Никулден всички лодки&nbsp;или кораби&nbsp;спират да се движат.&nbsp;

Празници и обичаи // 20.1. - Св. Патриарх Евтимий Търновски / Петльовден

Летни и есенни празници и обичаи

https://api.bookcreator.com/users/v2/LStcj86oyAerX1l1y0Ev4CODMjS2/books/XIeCUZQ8RtyDlOshI9YNTQ/assets/6pEK0fANRQ6pC2eM4fpZ_g.jpeg?width=1030&height=578

https://api.bookcreator.com/users/v2/LStcj86oyAerX1l1y0Ev4CODMjS2/books/XIeCUZQ8RtyDlOshI9YNTQ/assets/a2vEKVJbRLivILmHSlDa-w.jpeg?width=460&height=760

Лазаруването е български обичай, който се празнува през съботата, която е преди Цветница. В него участват девойки над 16 години, поне четиринадесет на брой, облечени с невестинско празнично облекло. На Лазаровден, преди изгрев, лазарките се събират на на висок баир и запяват.&nbsp;Те обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов,&nbsp;плодородие, здраве и семейно благополучие.

https://api.bookcreator.com/users/v2/LStcj86oyAerX1l1y0Ev4CODMjS2/books/XIeCUZQ8RtyDlOshI9YNTQ/assets/t8tBZd9pSAig6MEXB65Ikw.jpeg?width=481&height=760

Димитровден се отбелязва на 26 октомври. Празникът е посветен на Свети Димитър Солунски. На празника се яде курбан от овнешко или яхния&nbsp;с пиле. Ако именикът е мъж, яхнията е с петел&nbsp;, ако е жена,&nbsp;тя е с кокошка. Според вярванията ако луната е пълна на&nbsp;празника, то през зимата&nbsp;кошерите ще са пълни, а посевите ще са на топло.

Празници и обичаи // 26.10. - Димитровден

Коледуването е един от традиционните български обичаи. Характерен е с празничното облекло, украсените калпаци, гегите и коледарските песни. Коледарите започват подготовката си от Игнажден - 20. декември. Разучават песни, създават коледарски групи и избират водач, който стои най-отпред на групата.

Коледарите обикалят домовете на хората и пеят обредни песни, с които гонят злите духове и пожелават здраве на домакините. Стопаните на къщата ги даряват с краваи, вино, орехи, пари, сланина, сладки.

Коледари. Обичаят Коледуване

БЛАГОДАРИМ ЗА ВНИМАНИЕТО!

Съставители и илюстратори: учениците от IV "а" клас, кл. ръководител: Камелия Янчева, ОУ"Любен Каравелов" Бургас Озвучаване: You Tube, Празници и обичаи

<a href="https://www.youtube.com/results?search_query=%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8+%D0%B8+%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%B8+">https://www.youtube.com/results?search_query=%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8+%D0%B8+%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%B8+</a>

На този ден се провеждат&nbsp;традиционните кушии&nbsp;– надбягванията с коне. Оттук идва и второто популярно име на празника - Конски Великден или Тудорица.&nbsp;&nbsp;Мъжете започват да се подготвят за празника още при изгрев слънце. Красивите&nbsp;гриви и опашки на конете&nbsp;се сплитат на плитки с вплетени цветя, мъниста и пискюли. Кушията е съпроводена с много емоции, желание за победа и съревнование между&nbsp;участниците и конете им. Конят-победител се награждава с венец и юзда, а стопанинът му с риза или кърпа.

Празници и обичаи // Тодоровден

На 30 ноември Българската православна църква чества паметта на Свети Апостол Андрей Първозвани. В българския народен календар празникът е познат под различни имена за различните краища на България. Вярва се, че от този ден денят започва да расте колкото едно просено зърно, с което е свързана обредната практика в навечерието на празника да се варят в едно гърне различни зърна - жито, грах, царевица, боб. Празникът още се нарича Мечкинден, защото бабата във всеки дом закача по една кожа от мечка до масата. На Андреевден празнуват хората с имена Андрей и Андрея.

https://api.bookcreator.com/users/v2/LStcj86oyAerX1l1y0Ev4CODMjS2/books/XIeCUZQ8RtyDlOshI9YNTQ/assets/RhM2f1qmQNCEM26wcTfpHA.jpeg?width=1013&height=760

Празници и обичаи // Великден

Великден&nbsp;(Възкресение Христово) е денят, в който християните честват възкръсването на Сина Божи Иисус Христос. То е на третия ден, след като Христос е&nbsp;разпънат на кръст и погребан. Главните великденски символи са боядисването на яйцата и месенето на козунак.

Празници и обичаи // 21. 05. - Св. Св. Константин и Елена

Нестинарството е ритуал, свързан с култа към свети Константин и Елена, при който участниците танцуват боси върху жарава въглени. Подготовката на събитието започва от ранни зори с „обличане“ на нестинарските икони с червен плат, обшит със сребърни пари и украсен с цветя. Провежда се шествие из селото, след което се провежда ритуално измиване на дръжките на иконите. На свечеряване пред параклиса се изпълняват три специални мелодии - по време на придвижването от параклиса до жаравата, по време на самото ходене по огъня, а третата се свири накрая, като носи наименованието „Костадинско“ хоро. Обичаят е запазен в автентичния си вид само в едно село в планината Странджа - Българи.

Кръстовден&nbsp;е един от&nbsp;Дванадесетте велики християнски празника. Празнува се на 14 септември. На този ден кръстът се изнася в средата на храма, за да се поклонят вярващите. Прави се водосвет и свещениците ръсят със светена вода къщата и хармана. Свещеникът полага църковния кръст на трапезата върху нова тъкана покривка. Стопаните го даряват с варива и зеленчуци и най-вече с жито от новата реколта.

Празници и обичаи // 14.09. - Кръстовден

Празници и обичаи // 6.12. - Никулден

Подрежда се празнична трапеза, на която задължително се поднася специално ястие – рибник, приготвено най-често от шаран, като курбан за преживяно нещастие, избегната беда или за здраве и благополучие на къщата.

https://api.bookcreator.com/users/v2/LStcj86oyAerX1l1y0Ev4CODMjS2/books/XIeCUZQ8RtyDlOshI9YNTQ/assets/_xgfrqqQTJONJxuYUcaN-Q.jpeg?width=653&height=521

https://api.bookcreator.com/users/v2/LStcj86oyAerX1l1y0Ev4CODMjS2/books/XIeCUZQ8RtyDlOshI9YNTQ/assets/LadJPc6PTkmVFQTzBl-feA.jpeg?width=653&height=450

Празникът отбелязва границата между зимата и пролетта. Чества се в неделя, седем седмици преди Великден. По-младите искат прошка от по-стари и роднини. На трапезата винаги има халва и млечни продукти. Извършва се обичаят "Хамкане". На конец се завързва сварено яйце или парче бяла халва. Всеки се опитва да хване яйцето или халвата с уста, за да бъде здрав. Вечерта се палят огньове, които се прескачат от мъжете, за да не бъдат хапани от змии.

https://api.bookcreator.com/users/v2/LStcj86oyAerX1l1y0Ev4CODMjS2/books/XIeCUZQ8RtyDlOshI9YNTQ/assets/eD3MbLsgRN2-l9IKeETCiA.jpeg?width=908&height=760

https://api.bookcreator.com/users/v2/LStcj86oyAerX1l1y0Ev4CODMjS2/books/XIeCUZQ8RtyDlOshI9YNTQ/assets/ihDZ9o96T7KfjaQ_T6rNrA.jpeg?width=960&height=760

Цветница е християнски религиозен и народен празник, свъзан с тържественото посрещане на Иисус Христо в Йерусалим. Празнува се една седмица преди Великден. Нарича се още Връбница и Цветна неделя. На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася в дома си за здраве. С тях се сплита венче и се окичват портите на дома. 

ПРОЛЕТНИ ПРАЗНИЦИ И ОБИЧАИ

https://api.bookcreator.com/users/v2/LStcj86oyAerX1l1y0Ev4CODMjS2/books/XIeCUZQ8RtyDlOshI9YNTQ/assets/q_-Ajm-3QRaADxMVRNY8Ww.jpeg?width=1240&height=760

Name

Safari may block some audio or video from playing automatically and ‘read to me’ will skip these. You can configure this in Safari’s preferences.