Коледни традиции и обичаи

24 декември

ТИХА  НОЩ,  СВЯТА  НОЩ

           ТИХА НОЩ. СВЯТА НОЩ.
     КОЛЕДНИ, БЕЗКРАЙНИ ЧУДЕСА.
    ТАМ, В НЕБЕТО, С ПЪЛНА МОЩ
             ГРЕЕ ЯРКАТА ЗВЕЗДА.

   ХИЛЯДИ УСМИВКИ, ГРЕЙНАЛИ ЛИЦА,
           В МИР ПОДАДЕНИ РЪЦЕ,
       С НАДЕЖДА, ОБИЧ, ТОПЛИНА
       Е ОГРЯНО ВСЯКО СЪРЧИЦЕ.

            Милена Йорданова

На 24 декември празнуваме един от най-светлите християнски празници – Бъдни вечер. В различните краища на страната той е наричан с различни имена – Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка. Въпреки разнообразните наименования на празника, всички са единодушни, че в полунощ, според православната църква, в една пещера около Витлеем се е родил Иисус Христос.
Тогава в небето пламнала необикновена светлина и се е явил ангел, който съобщава на намиращите се близо пастири добрата вест. Съществуват и народни вярвания, според които божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. Интересен факт е, че въпреки липсата на информация за конкретната дата на рождението на Исус Христос, през VI век Църквата решава празникът да бъде на 25 декември, за да се премахне почитането на персийското божество Митра.

Един малко познат символ на Бъдни вечер е именно Бъдникът. Според традицията млад момък, облечен в най-новите си дрехи, трябвало да отиде в гората и да отсече три годишно дъбово дърво, което да е дълго , но и да може да влезне в къщата. Цялото семейство излизало и посрещало момъка и тогава той питал: „Славите ли Млада Бога?“. Когато получел отговор „Славим го“, момъкът благославял: „Аз в къщи и Бог с мене“ и внасял дървото в къщата. В долния край на дървото се издълбавало дупка, запълвала се с дървено масло, тамян и восък, отворът се запушвал с клин и дървото се поставяло в огнището. Според обичаите на Бъдни вечер огнището не трябва да изгасва, дори и да заспят домашните винаги трябвало да има някой, който да е буден, за да пази огъня. Именно той е символ на живота в дома както и на раждането на Исус Христос.

Според традициите трапезата тази вечер трябва да е тържествена, тъй като това е последният ден от четиридесетдневните коледни пости, които са започнали на 15 ноември. Ястията трябва задължително да са постни и да са нечетен брой – 7 (колкото са дните в седмицата), 9 (колкото трае бременноста при жените) или 11.
Приготвят се празнична пита с късмети, варено жито, варен боб, сарми с ориз или булгур, ошав, баница с тиква и други като всяко ястие има важна за българина символика. На трапезата също могат да се сложат чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино и ракия. Съществува обичай под масата да се разстеле слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. Също така в миналото до трапезата са се поставяли различни предмети: ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп.

Вечерята на Малка Коледа започва рано, за да узреят житата и всеки трябва да опита от всички ястия на масата, за да му върви през годината. Трапезата задължително трябва да е кадена. Това се извършва от най-възрастния член на семейството, който минава и прекадява с тамян най-напред масата, след това цялата къща, двора и обора. Така според народните вярвания се прогонват злите и нечисти сили от дома. Друга традиция гласи, че след като всички са седнали никой не може да става от мястото си докато не свърши вечерята, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Такова право има само най-старият като дори той трябва да се изправя приведен, за да се превиват житата от зърно. На масата се оставя едно празно място – за мъртвите.

Друг неотменен символ от трапезата за Бъдни вечер е питата с късмети. Какво се слага в питката зависи от човека – понякога се слага сребърна пара, а понякога дрянови клонки, различни варива и семки, символизиращи плодородието и здравето. Според вярванията на българите хлябът е безкръвна жертва и с него можем да умилостивим по –висшите от човека сили. Формата на питата е винаги кръгла, за да символизира безконечността, цикличността в живота и се украсява с форми от тесто изобразяващи кръстове, узрели класове, рало, орач, животни или плодове – символи за благополучие и плодородие.
Според традицията питката се замесва рано сутрин с най-хубавото и бяло брашно и понякога с нов клас и с мълчана вода (докато младите моми носели водата с менци от чешмата те не продумвали и думичка). От това тесто се правят и краваите, които по – късно се дават на коледарите. На вечерята питата се разпределя от най – стария човек в семейството. Първото парче се определя за Богородица и починалите, следващото за къщата, а останалите за членовете на семейството. Раздаването става от дясно на ляво – посоката на живота в разбиранията на българина.

Друг обичай е след края на вечерята всеки човек на масата да си избере орех и да го разчупи, ако те останат цели и са бели и едри, човекът ще е здрав и ще му върви през годината. В миналото семейството не заспивало до полунощ, защото хората вярвали, че тогава небето се отваряло и ако в този момент си намислиш желание то със сигурност ще се сбъдне. След вечеря всички стават едновременно от масата и софрата не се раздига, защото се вярва, че починалите ще дойдат да си вземат от храната.

По бъдника се извършвали и най-различни предсказания, например ако от него излизали искри това означавало изобилие. Пепелта от бъдника също не се изхвърляла – тя се слагала в семето при засяване, в храната на животните или с нея се ограждала нивата, за да се пазела от бродници и житоманци.

Коледуването е един от традиционните български обичаи. Времето за коледуване е строго определено от традицията – от полунощ до изгрев слънце на Коледа. С изгрева на слънцето те загубват тази сила и спират да коледуват. С коледните празници, обичаи и обреди е свързан богат и разнообразен фолклор: песни, наричания, пословици и гатанки.

Коледуване

Коледарските песни се изпълняват при коледуването – на Бъдни вечер дружини от момци „коледари“, водени от по-възрастен мъж, наричан „станеник“, обхождат предварително определена махала и пеят песни по пътя, пред къщата и на къщата, като пожеланията в тези песни са посветени и на домакина (стопанина), овчаря, ловеца, свещеника, невястата, момата, ергена, малкото момче или момиче. Подготовката започва на 20 декември. Коледарите са в традиционно празнично облекло и със специална украса на калпаците. От полунощ до сутринта те ще обикалят домовете. По пътя, пред вратата и в къщата пеят специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за което се пеят. Най-общо те са обредно пожелание за здраве и щастие в семейството и придобив в стопанството.
Могат да коледуват както големи така и малки момци. Те ходят от къща на къща и пожелават на стопаните здраве, щастие, много имане и т.н.
След песните, водачът на групата, който държи в ръце подарения от стопаните коледарски кравай,
„От Бога ти много здраве, от нас малко веселбица!“
Освен с кравай ги даряват още с пари, месо, сланина, боб, брашно, вино и др. Коледуването завършва с общо угощение, на което се поканват и другите женени мъже, у които са коледували. Останалите след това продукти се продават, а парите се дават на бедните или на църквата, училището, читалището и др.

Стани ми стани, Нине,
Нине господине!
Че ти идат добри гости,
Стани ми стани, Нине,
Нине, Господине!
Добри гости – Коледари
Стани ми стани, Нине,
Нине, Господине!
Че ти носят добри вести
Стани ми, стани, Нине,
Нине, Господине!
Овците се оягниха !
Стани ми, стани, Нине,
Нине, Господине!
Кравите се отелиха!
Стани ми, стани, Нине!
Нине, Господине!
Колко звезди на небето
Стани ми, стани, Нине,
Нине, Господине!
Колко здравец на планина
Стани ми, Стани, Нине,
Нине, Господине!
Толко здраве в Тая Къща!
Стани ми, Стани, Нине,
Нине, Господине!

Корените на този обичай се губят в дълбоката древност. Всяка страна има своя специфична традиция, наред с която в наши дни се утвърждават и все повече общи символи на празника.

Как празнуват Коледа в различните страни по света

В южната ни съседка Гърция почитат свети Никола като закрилник на моряците. Легендите го описват като побелял старец, носещ мокри дрехи, от чиято брада капе морска пияна. Неговият образ е прототип на модерния Дядо Коледа.
В Германия коледната подготовка започва още в нощта преди 6 декември. Децата оставят обувките си пред вратата, а на сутринта послушните ги намират пълни с лакомства, а по-палавите със съчки вместо сладки. Германците вярват, че Христос праща своите ангели да обикалят Земята в цялата нощ, за това традицията повелява децата да се обличат в бяло и да обикалят къщите за здраве и късмет.