По белите следи

Посвещава се на екипите на ДКЦ и МБАЛ "Авис Медика", гр. Плевен

Loading...

За да си добър в това, което правиш,трябва първо ти сам да си добър човек. Може да сме малки още, но вече знаем това.

Виждали сме различни хора – и добри, и не толкова добри. Разбирали сме го по отношението им към нас, по погледа, по гласа, по постъпките. Това умение дължим на нашите семейства и учители.

Loading...

Loading...

Да разпознаваме доброто ще се учим цял живот. Но във Вашите действия, в думите Ви, добри хора в бели престилки, то личи и не може да го объркаме с нищо друго.

Да си при лекаря за нас е притеснение, но и надежда за помощ и здраве. За Вас това е ежедневие, работа, личен избор.

Loading...

Но сега е различно. Налага се не просто да работите, а много повече. Да сте далеч от семействата си, да се борите с „невидимия враг“.

А той е нов, различен, силен. И Вие също сте под заплаха от него.

И под защитните Ви облекла сте също като нас – уязвими. Но знанията, ума, уменията и големите Ви сърца ви правят по-различни от всички нас – Вие сте по-силните! Бойци!

Наистина сте герои. Да преодолееш страха за собствения си живот и да поставиш целта си над него, е истински героизъм.

Да устоиш на дългите часове работа и безсъние под напрежение, е сила.

Да запазваш при всичко това усмивката си пред болните, топлия поглед и глас, който вдъхва увереност и надежда у тях, е сила.

И тази сила я носи същото онова добро момиче или момче, с голямо сърце и смели мечти, което всеки от Вас, макар и пораснал, носи у себе си.

Благодарим Ви за самоотвержения труд и отношение, за спестения страх и сълзи, на които давате воля само насаме и за кратко.

Благодарим Ви за надеждата и подкрепата, които Вашите пациенти усещат от вас.

Благодарим Ви за спасените празници и възможното бъдеще за толкова много семейства!

Благодарни сме, че срещаме хора като Вас, от които също се учим на сила и добро.