Покълването на житното зрънце е ново начало, раждане на новия живот. "Никой не е по-голям от хляба!"

От малкото зрънце до хляба.

С любезното съдействие на: Севделина Лянгова и Таня Коларова при НЧ "Мироско Райчев 1927" с. Горни Богров Учители: Росица Тодорова- сценарий Валентина Юрукова- музикално оформление и графичен дизайн

ТРЕТИ КЛАС ПРИ 115 ОУ "СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ", С. ГОРНИ БОГРОВ, РАЙОН КРЕМИКОВЦИ

"ОТ МАЛКОТО ЗРЪНЦЕ ДО ХЛЯБА"

Хлябът е символ на вечния цикъл на живота, на домашното огнище, на семейството. Хлябът съпровожда целият жизнен път на човека от раждането до неговата смърт, в делник и празник, в радост и скръб. Хлябът е дар, хлябът е молитва, хлябът е жертва, хлябът е живот. На българската трапеза без хляб не се сяда. По традиция гост се посреща с хляб и сол. Хлябът без квас осъществява връзката между два свята: тук и там, сега и после, преди и сега. В народните обичаи е представата, че хлябът е душа, а душата пара. Затова топлият хляб се нарича душица. "Никой не е по-голям от хляба" - българска поговорка.

Габриела

Мирослав

Кристиян

Пътят на хляба

Кристина

Божийдар

Обичаят "Рязане на брадата" Извършва се в края на жътвата. След като се ожъне и последния "чекъм" от него /последният сноп/ се връзва с червено сукно или връв. Върху снопа се поставя кърпа, а в нея хляб или кравай, цвете и пара. Така се оформя "Брадата". След това се нарича за здраве и плодородие на стопанина и на жетварите. След наричането "Брадата" се отнася до близкия път край нивата, а тези, които го отнасят се скриват в близост и остават в очакване да видят кой ще намери "Брадата". Според обичая, човекът намерил "Брадата" също нарича за здраве и плодородие и взима кърпата с кравая, парата и цветята. Ако този, който намери "Брадата" е добър човек, ще има сполука и благоденствие за стопаните и жетварите.

Name

Safari may block some audio or video from playing automatically and ‘read to me’ will skip these. You can configure this in Safari’s preferences.