Зимни празници

Игнажден

В народната традиция празникът се свързва с началото на Новата година.Християнският празник е в чест на свещеномъченик Игнатий Богоносец,който бил един от най-добрите ученици на свети апостол Йоан Богослов.
По времето на император Траян, в началото на втори век, е откаран в Рим, където е хвърлен на дивите зверове и разкъсан от тях.
Вярва се,че от Игнажден Божията майка се замъчила да роди своя син Христос, който идва на този свят в коледната нощ.
С този празник са свързани надеждите за благополучие и късмет на семейството. От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден, се гадае каква ще бъде и следващата година.Ако"сполезът" е добър,то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко.

И за да не оставят благополучието в ръцете на случаен човек, дедите ни избирали "полазника" предварително, като преходния ден му отивали на гости с бъклица вино, за да го поканят,тъй като били убедени,че именно той ще донесе сполука на цялото домочадие.
Според традицията на самия празник,още преди изгрев слънце, огнището трябва да е запалено,а гозбата да ври. "Полазникът" не влиза в дома с празни ръце,а носи наръч от съчки.С най-голямата пръчка разравя огнището,за да пръснат искри. През това време благославя дома и неговите стопани с думите:''Колкото искри има в тази къща ,толкова пилета и берекет да има.''

Бъдни вечер

Бъдни вечер един от най-тачените Български празници.
Има нещо много вълнуващо в подготовката за празника. Тук се спазвали много интересни ритуали,които днес не се спазват съвсем точно. На този ден стопанката замесва кръгла като Земята питка.В нея поставя сребърна паричка,дрянова пръчка за здраве,бобени зърна за плодородие,бяло копче за овцете,житен клас за орача и бяло сгънато листче за учение.
Стопанинът донася специално дърво за огнището,което да гори цяла нощ.То е крушово или дъбово,а трябвало да го занесе вкъщи,без дървото да докосва земята. Нарича се бъдник. Гори цяла нощ,а сутринта се гаси с вино.

Вечерта цялото семейство сяда на пода около ниска маса,на която има нечетен брой ястия.Храната се състои от това,което хората сами са си произвели- боб, жито, нахут, булгур, леща, ориз, ошав от ябълки и сливи. На масата има още глава чесън, глава лук и червено вино. Най-възрастният чете молитвата,а след това вдига високо питката [за да са изправeни житните класове] и отчупва едно парче, което е за Света Богородица, второто е за къщата, а след това на всеки от семейството. Започва от възрастните и стига до децата. Голямо вълнение и радост настава,когато всеки си намери късметчето.

Коледа

Коледуването се извършва през нощта между Бъдни вечер и Коледа. Коледарите са облечени с хубави народни носии, с овчи калпаци, бродирани ризи и наметнати ямурлуци. Ходят от къща в къща и пеят коледарски песни с наричания за здраве и берекет. Обичайно било стопаните да даряват коледарите с т.нар. колаче. Това е тестено изделие като сегашните гевреци. Дарените колачета поставили върху специална тояга-коледарка. Някой стопани дарявали и по някоя пара,а котелката с руйно вино обикаляла всички.