Гатанки, басни, прказки

Пролетинки

С флейта чудна свири по поля и по баири. Чуят ли го, клоните танцуват, а листенцата се смеят и лудуват. Що е то? /вятъра/

Баба Марта направи момченце &nbsp;с червено лице и тънко вратленце. За него върза с връвчица бяла, стройна, напета хубавица. Ха познайте вие дечица кой е този хубавец и коя е тази хубавица! /Пижо и Пенда/

Бяло, като срамежлива камбанка, насред градинка звъни. А на&nbsp;дивата&nbsp; горска полянка златното му братче самотно стои. Кои са тези братчета, деца? За ранобудниците досетете се сега! Дааа, това са……. /кокичето и минзухарчето/

Bunting border

Жана на разходка 	&nbsp;	В пролетните сутрини Жана обичаше да се разхожда край реката. Харесваше&nbsp; да чува жабешкия хор, шумоленето и танца на&nbsp;надвесените над реката върбови клони. 	Тази сутрин бе като всички&nbsp; останали до момента, в който едно голямо яйце не&nbsp; привлече &nbsp;вниманието на Жана. Тя го доближи. Долепи ухо&nbsp; до него, за да чуе има ли някой вътре. Но оттам никой не се обаждаше. 	Жана се израдва. &nbsp;Грабна яйцето и хукна към къщи. 	Малката крокодилка сложи яйцето на масата в чиния и&nbsp; се приготви за закуска. Опита се да счупи&nbsp; яйцето, но то бе много твърдо. Затова Жана отиде до работилницата и взе един чук. 	Замахна и удари веднъж, но черупката остана цяла. Замахна отново. Този път ударът&nbsp; бе по-силен и яйцето се пропука. 	Оттам се появи малко, жълто същество. То вдигаше голяма врява като &nbsp;пиукаше. А когато Жана се наведе към него, за да го успокои, малкият я захапа за носа. 	Жана разбра, че е изплашен. Затова го прегърна и тръгна към реката. Когато наближи,дочу тъжните&nbsp; писъци на майката-птица, която отчаяно търсеше яйцето си.

ГИ "Дигитална библиотека" НУ "Захари Стоянов" гр. Любимец р-тел: Хр. Димитрова

ПРИКАЗКИ ЛЮБИМИ

Баба Марта 	Февруарското слънце едва пробождаше пухкавите облачета. Не можеха да стоплят лъчите му измръзналата земя. Затова над нея полюшваха грациозни зелени&nbsp; стъбълца само нежните кокиченца. Останалите представители на цветния свят все още спяха, сгушени на топло в прегръдките на майката-земя. 	Баба Марта отвори прозорчето на ледената си къщурка. Видя нацъфтелите в градината й&nbsp;нежни белоглави предвестничета на пролетта, кокичетата. И се размисли. 	Дааа, време бе&nbsp;да се разшета, да почисти дома си и да повика при себе си своите помощници – Пижо и Пенда. 	Тримата заедно трябваше да приготвят мартениците за&nbsp; малките момиченца, момченца, агънца, &nbsp;козленца, &nbsp;теленца. Трябваше да закичат и плодните дръвчета. 	Отвори Баба Марта&nbsp; прозореца от северната страна и оттам нахлу&nbsp; студенина. Ледени тръпки&nbsp; попъплиха по старото й, уморено&nbsp; тяло и тя набързо затръшна крилата на прозореца. 	&nbsp;

Пролет 	В един топъл априлски ден щъркелчето Щърко реши да изненада майка си. Искаше да й набере полски цветя. Тръгна към полянката и по пътя срещна малкото жабче Кико. -&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Къде си тръгнал, Щърко? -&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Запътил съм се към горската полянка, за да намеря подарък на мама. 	Жабчето се изплаши. Помисли си, че Щърко ще вземе него за подарък. 	Щъркелчето разбра, че жабчето се притесни и побърза да го успокои като му каза: 	-&nbsp; Спокойно, Кико! Няма да те дам за подарък. Ще търся цветя за мама. 	Кико си отдъхна и рече: 	-&nbsp; Аз ще ти помогна! 	И двамата тръгнаха към полянката. Щърко набра цветя и двамата тръгнаха да се прибират вкъщи. 	А вечерта Щърко зарадва майка си с набрания букет. 	 	 Гергана Митева

Връвчица бяло-червена мама върза на мойта ръчица. Пожела ми да съм румена, засмена, добричка, обичлива, хубавица. Каква е тази връвчица? Не е ли…….. /мартеница/

Щъркелчетата се гушеха&nbsp; в майка си и баща си, защото се страхуваха. 	В страха и суматохата големите щъркели не разбраха как избутаха едното мъниче от гнездото. 	То тупна до електрическия стълб, на който бе домът им, и нарани крилцето си. Жално писукаше, защото болката бе силна. 	Напразно родителите му се спускаха до земята и се опитваха да помогнат. Не успяха да го вдигнат. 	Затова бащата остана в гнездото с другите птиченца, а майката стоя будна през цялата нощ, разперила криле над ранената си рожба, за да я топли и да я успокоява. 	На сутринта едно ранобудно детенце мина покрай щъркелите, които бяха сгушени под стълба. 	Жалните писъци на майката привлякоха вниманието му. То доближи. Майката се отдръпна настрани, сякаш искаше да каже на детето: -&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Виж, ранено е! Моля те, помогни му! 	Детето видя раненото крилце. Гушна малкото щъркелче&nbsp; и го занесе в дома си. Заедно с баща си направиха шина и &nbsp;го превързаха. Взеха стълба и върнаха птичето в гнездото му.

Малкото щъркелче 	Дойде вълшебницата пролет. Щъркелите се завърнаха&nbsp; в старите си домове. Заоглеждаха ги от всички страни, защото предстоеше важно събитие, което да се случи&nbsp; там. Тези гнезда трябваше да са сигурни и безопасни, защото в тях трябваше да снесат и да измътят яйцата си. Трябваше да отгледат след това невръстните си&nbsp; малки. 	Затова дни наред щъркеловата двойка събираше сухи клони, пръчки, листа. Подсилваше гнездото си. А когато то бе готово,&nbsp; &nbsp;женската снесе в него три яйца. 	След&nbsp; време в гнездото записукаха три малки рожбички. Те непрекъснато вдигаха врява и &nbsp;отваряха човчици в очакване на червейче или мушичка. &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Грижовният им татко по цял излиташе от гнездото, диреше храна и се връщаше с пълен клюн при малките гладници. И те растяха. Перушинката им стана като на мама и татко. Крилцата ставаха все по-силни. 	Една нощ неочаквано се разрази страшна буря. Силният вятър превиваше клоните на дърветата. Свиреше в жиците на стълбовете. Гръмотевици прорязваха&nbsp; небето. Светкавици като огнени гъсеници се извиваха по черния небосвод.

Насред полянка горска цвете чудно цъфти. С главица огнена то е и като свещичка трепти. Що е то? /минзухар/

Лисицата и заека &nbsp;	Лиса срещнала Зайо. Рекла му: 	-&nbsp; Ще те изям! Ти си малък, беззащитен и безполезен. Освен да ми &nbsp;бъдеш храна, за друго не можеш да служиш. 	Докато си говорели, чули изстрели и лай. Няколко ловни кучета подгонили лисицата. Зайо излязъл и започнал да тича пред тях на зиг-заг. 	Кучетата насочили погледи към Зайо,&nbsp; подгонили го. Зарязали &nbsp;изплашената Лиса. Тя се скрила в една дупка&nbsp; и се спасила от&nbsp; ловците. 	След дни Лиса и Зайо пак се срещнали. Тя му признала, че й е спасил живота. 	Баснята учи: съди за другия по делата му, а не по външния му вид.

МЪДРОСТТА НА БАСНИТЕ

Бухльо и Бухла &nbsp;	Живееше в гората задружно семейство бухали. Мама Бухла и тате Бухльо много държаха&nbsp;децата им да са образовани и възпитани, затова&nbsp; ги записаха в горското училище. 	Малката Бухла бе ученолюбива и запомняше всичко, което горският учител преподаваше. А малкият Бухльо нехаеше, не учеше и не внимаваше в час. 	През лятото учениците от горското училище заминаха на лагер в чужда гора. При един от излетите Бухльо и Бухла се отделиха от групата и се изгубиха. 	Бързо се стъмни. Бухльо се разплака, защото се страхуваше. Бухла го успокои.&nbsp; Накара го да съберат клони и листа и построи&nbsp; заслон така, както ги бе учил техният учител. 	Така оцеляха до сутринта в непознатата гора, благодарение на познанията на Бухла. 	Баснята учи: знанието е сила, която може да ни бъде полезна във всяка ситуация.

	Крилцето заздравя. Раненото щъркелче се научи да лети. А щастливите родители всяка сутрин след това отиваха в дома на спасителите.&nbsp;&nbsp; Кацаха в градината им, извиваха грациозно шии назад към опашките си,&nbsp; започваха да тракат с клюнове. Сякаш с танца и песента си искаха да възхвалят &nbsp;добротата на техните спасители.

Открехна прозореца на южната страна и усети топлия повей на Южняка. Остави топлината му да влезе в стаята, &nbsp;да затопли ръцете й. 	После бръкна в старата ракла и извади преждите. Пижо и Пенда&nbsp; запретнаха ръкави. Нарязаха белите и червените конци, заусукваха ги, запяха. 	„Бяло ми &nbsp;бяло момиче, 	нежно като ранобудното кокиче. 	Червено ми румено момченце, 	срамежливо като първото лаленце. 	Баба ви обича и бърза, 	мартенички да преде, да връзва.“ 	Три дни и три нощи&nbsp; Пежо, Пенда и Баба Марта работиха неуморно. Направиха три коша с мартеници. Първи кош – за децата, втори кош – за малките животинки и трети кош &nbsp;- за цветята и овошките. 	Подредиха кошовете, седнаха до огнището и омагьосани от танца на пламъчетата задрямаха. Засънуваха.

Като дойде дъжд, пораства изведнъж. От тревата наднича, на чадърче прилича Що е то? /гъбка/ Димитър Спиров

Цъфналата праскова 	&nbsp;	Прасковата на двора&nbsp; цъфна. Нежните й розови цветчета ухаят и примамват работливите пчелички. 	Те обикалят, обикалят над важно поклащащите се лалета в градината&nbsp; и пак се връщат при прасковата. 	Кацат в нежните й цветчета. Впиват хоботчета&nbsp; и засмукват от сладкия нектар. По краченцата им полепва жълт прашец и те заприличват на отбор, облечен в раирани жълто-черни тениски и обути с меки, пухкави жълти чорапчета. 	Пчеличките бръмчат, обикалят от цвята на цвят и като им натежат крачетата, хукват към кошера. Изтупват крачета там и отново хукват към прасковата. А тя&nbsp; седи важна, приличаща на огромен розов облак. Полюшва грациозно, нежно клончета, сякаш да не подплаши работливките. Изпуска аромат&nbsp; и се радва на песента на малките пчелички. 	&nbsp;

ГАТАНКИ ЧУДНИ

Белоглаво момченце, &nbsp;с нежно зелено краченце. Това февруарско юначе в снега зъзне, но не плаче. Кое е то? /кокичето/