Loading...
Loading...
IIIаклас
Loading...
БЛЕЩУКАЩИВЪГЛЕНЧЕТА
,,Със книгата днес твоя е земята,
дори небето с чудните звезди."
,,Пламъци в короните"
Алекс
октомври 2019
Лека нощ, мамо!
април2020
Обувки бързоходки
Един ден се разхождах в парка и изведнъж нещо блесна в близкия храст. Приближих се и надзърнах между клоните.-Уао! Каква беше изненадата ми, когато видях в тревата малко камъче-кристал! Наведох се и го взех в ръка.
Раздрусах го и се озовах пред табела, на която пишеше ,,Кралство на сладкишите-Бонбония". Видях огромен дворец от пухкави палачинки, а къщите бяха от разноцветен шоколад и хрупкави бисквитки. Влязох в двореца по мост от фондан. Улицата беше постлана с калдаръм от бонбони. Странно, нямаше стража! Ето, това се казва късмет- ще ям сладкиши колкото си искам! Изневиделица отнякъде насреща ми се появи самият крал. Гледаше ме очудено и строго. Попита ме кой съм и откъде съм се взел. Аз се огледах наоколо и му отговорих, че се казвам Борис и съм на девет години. Негово Величество ме огледа доста внимателно, сякаш ме изпитваше. След това ми разказа за дракон, който от много време тормози Бонбония. Затова никой не смеел да излезе навън. Каза ми, че съм му изглеждал подходящ, а и името ми му говорело, че ще се справя със задачата. Аз гледах с недоумение. Владетелят ме помоли да убия дракона,та да оттърва него и хората му от чудовището, което изяжда всичко сладко. В отплата ми обеща награда.Съгласих се да опитам. Тръгнах в посоката, която кралят ми показа. Вървях, вървях и на свечеряване зърнах дракона. За мой късмет беше се наял и лежеше доволен под шоколадовата роза. Бързо замахнах с бисквитения меч и го убих. На сутринта се явих пред краля. Той беше научил вече вестта за края на чудовището. Усмихнат ме посрещна и ме награди с ,,обувки бързоходки".Каза ми,че с тях мога да обикалям света и никога да не се уморявам.
Обух обувките, стиснах силно вълшебното камъче и полетях към дома, доволен от свършеното. А после щях да мисля къде другаде да отида.
Един ден се разхождах в парка и изведнъж нещо блесна в близкия храст. Приближих се и надзърнах между клоните.-Уао! Каква беше изненадата ми, когато видях в тревата малко камъче-кристал! Наведох се и го взех в ръка.
Раздрусах го и се озовах пред табела, на която пишеше ,,Кралство на сладкишите-Бонбония". Видях огромен дворец от пухкави палачинки, а къщите бяха от разноцветен шоколад и хрупкави бисквитки. Влязох в двореца по мост от фондан. Улицата беше постлана с калдаръм от бонбони. Странно, нямаше стража! Ето, това се казва късмет- ще ям сладкиши колкото си искам! Изневиделица отнякъде насреща ми се появи самият крал. Гледаше ме очудено и строго. Попита ме кой съм и откъде съм се взел. Аз се огледах наоколо и му отговорих, че се казвам Борис и съм на девет години. Негово Величество ме огледа доста внимателно, сякаш ме изпитваше. След това ми разказа за дракон, който от много време тормози Бонбония. Затова никой не смеел да излезе навън. Каза ми, че съм му изглеждал подходящ, а и името ми му говорело, че ще се справя със задачата. Аз гледах с недоумение. Владетелят ме помоли да убия дракона,та да оттърва него и хората му от чудовището, което изяжда всичко сладко. В отплата ми обеща награда.Съгласих се да опитам. Тръгнах в посоката, която кралят ми показа. Вървях, вървях и на свечеряване зърнах дракона. За мой късмет беше се наял и лежеше доволен под шоколадовата роза. Бързо замахнах с бисквитения меч и го убих. На сутринта се явих пред краля. Той беше научил вече вестта за края на чудовището. Усмихнат ме посрещна и ме награди с ,,обувки бързоходки".Каза ми,че с тях мога да обикалям света и никога да не се уморявам.
Обух обувките, стиснах силно вълшебното камъче и полетях към дома, доволен от свършеното. А после щях да мисля къде другаде да отида.
Борис
,,Мечта" октомври 2019
Георги
Фенерче за Коледа
,,Полет" април 2020
Златна есен
Отлетяха прелетните птици
в топлите страни на юг.
Само врабчета-умници,
остават да зимуват тук.
Катерички работливи
жълъди в хралупи скрили.
Та да имат си храница
в свойта зимна паница.
Зайо бързо облече
пухкав бял кожух.
Мравчо зрънца довлече,
а лесът остана глух.
Падат жълтите листа,
а мъглата е завила
с бяла нежна пелена-
къщи, улички, поля.
ноември 2019
Отлетяха прелетните птици
в топлите страни на юг.
Само врабчета-умници,
остават да зимуват тук.
Катерички работливи
жълъди в хралупи скрили.
Та да имат си храница
в свойта зимна паница.
Зайо бързо облече
пухкав бял кожух.
Мравчо зрънца довлече,
а лесът остана глух.
Падат жълтите листа,
а мъглата е завила
с бяла нежна пелена-
къщи, улички, поля.
ноември 2019
Дженифър
Есенес
Сладки гроздове узряват,
сочни дюли пожълтяват.
Ябълки и круши вкусни,
бати в кошницата пусна.
Че зимъс, кога завее
и вътър в клоните запее,
баба с конфитюр и сладко
ще гощава мен и Владко.
Сладки гроздове узряват,
сочни дюли пожълтяват.
Ябълки и круши вкусни,
бати в кошницата пусна.
Че зимъс, кога завее
и вътър в клоните запее,
баба с конфитюр и сладко
ще гощава мен и Владко.
,,Въшебни камъчета" май 2020
Разходка с котка
С мама, кака, тати и сивата ни котка
отидохме в гората на разходка.
Спряхме се на горската полянка,
под едно дърво на сянка.
Там под зелените тревички
скрити били алени звездички.
Кака бързо чудото разкри,
ароматни, горски ягоди откри.
-Вижте, вижте, ягодки червени!
Ароматни, сочни, малки и големи!
Бързо скочи хитрата котана,
плодовете с лапичка подхвана.
Сладко, сладко лапа,
цялата с червено се нацапа.
И накрая какво стана-
за нас нищо не остана.
януари 2020