Константин Величков

Контантин Величков

ПОРТФОЛИО

Изработили: Сергея Добрева и Светослава Георгиева, 12 „г“ клас,
ПМГ „К. Величков“, гр. Пазарджик, преподавател А. Рабаджийска

СЪДЪРЖАНИЕ:

1. Биография.......................................................................1

2. Лични мисли, мироглед и идеи...................................2

3. Революционна дейност.................................................з

4. Какво прави К.Величков за родния Пазарджик?.....4

5. Политическа дейност...................................................5

6. Академични постижения............................................6

7. Какво казват съвременниците за К. Величков?........8

8. Оценка от историографията......................................9

Роден: 1 януари 1855 г.Татар Пазарджик, Османска империя
Починал: 3 ноември 1907 г. (52 г.) Гренобъл, Франция
Образование: Френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград (1868 – 1874)
Професия:
учител по български и френски език, история и география в Татар Пазарджик (1874 – 1876)
Министър на народното просвещение (1884 –1886), (1894 –1897)
Народен представител (VIII ОНС), (IX ОНС), (XI ОНС)
Семейство:
Сестра: Теофана Величкова-Юрукова
Съпруга: Параскева Величкова
Деца: София Бобчевска

Къща-музей „Константин Величков“, град Пазарджик.

През 1870 г. Константин Величков, заедно с видни интелектуалци от Пазарджик, поставя началото на театъра в града, като една от първите поставени пиеси в читалище „Виделина“ е неговата „Светослав и Невенка“. Няколко години след това влиза в настоятелство на читалището като библотекар.

Той е пример за човек, който силно обича родината си, готов е на всичко за нея и я защитава ревностно:

„Живее се в поробена страна. Не се живее в опозорена страна, особено кога си се родил в нея и си носил вериги зарад нея. България обаче навсякъде ще нося в сърцето си и ней ще бъдат всички мои мисли и чувства.“

Младият Константин не остава безучастен към революционните настроения в цяла България. Става член на местния революционен комитет и участва в подготовката на Априлското въстание заедно с Тодор Каблешков. Арестуван е от турците и осъден на смърт. Спасен е единствено благодарение на намесата на европейската комисия, разследваща насилието при потушаване на въстанието.

Залавянето му от турците не го отказва от намерението му да помогне на поробеното си отечество. По време на Руско-турската война той работи като преводач на руснаците.

Манол Панчовски - портрет на Константин Величков

След войната се завръща в родния си град и е избран за председател на Окръжния административен съвет(1878) и народен представител в Областното събрание (1879-1885).

Директор на народното просвещение (1884-1885) в Източна Румелия.

Народен представител в IV обикновено Народно събрание (НС) (май 1886).

Величков е един от основателите и почетен председател на Дружеството за поддържане на изкуството - съдейства за организиране на ученически библиотеки, читални и др. Негова е идеята за създаване на Рисувалното училище, днешната Национална художествена академия в София.