Константин Величков

СЪДЪРЖАНИЕ:

1. Биография.......................................................................1

2. Лични мисли, мироглед и идеи...................................2

3. Революционна дейност.................................................з

4. Какво прави К.Величков за родния Пазарджик?.....4

5. Политическа дейност...................................................5

6. Академични постижения............................................6

7. Какво казват съвременниците за К. Величков?........8

8. Оценка от историографията......................................9

Роден: 1 януари 1855 г.Татар Пазарджик, Османска империя
Починал: 3 ноември 1907 г. (52 г.) Гренобъл, Франция
Образование: Френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград (1868 – 1874)
Професия:
учител по български и френски език, история и география в Татар Пазарджик (1874 – 1876)
Министър на народното просвещение (1884 –1886), (1894 –1897)
Народен представител (VIII ОНС), (IX ОНС), (XI ОНС)
Семейство:
Сестра: Теофана Величкова-Юрукова
Съпруга: Параскева Величкова
Деца: София Бобчевска

Къща-музей „Константин Величков“, град Пазарджик.

През 1870 г. Константин Величков, заедно с видни интелектуалци от Пазарджик, поставя началото на театъра в града, като една от първите поставени пиеси в читалище „Виделина“ е неговата „Светослав и Невенка“. Няколко години след това влиза в настоятелство на читалището като библотекар.

Той е пример за човек, който силно обича родината си, готов е на всичко за нея и я защитава ревностно:

„Живее се в поробена страна. Не се живее в опозорена страна, особено кога си се родил в нея и си носил вериги зарад нея. България обаче навсякъде ще нося в сърцето си и ней ще бъдат всички мои мисли и чувства.“

Младият Константин не остава безучастен към революционните настроения в цяла България. Става член на местния революционен комитет и участва в подготовката на Априлското въстание заедно с Тодор Каблешков. Арестуван е от турците и осъден на смърт. Спасен е единствено благодарение на намесата на европейската комисия, разследваща насилието при потушаване на въстанието.

Залавянето му от турците не го отказва от намерението му да помогне на поробеното си отечество. По време на Руско-турската война той работи като преводач на руснаците.

Манол Панчовски - портрет на Константин Величков

След войната се завръща в родния си град и е избран за председател на Окръжния административен съвет(1878) и народен представител в Областното събрание (1879-1885).

Директор на народното просвещение (1884-1885) в Източна Румелия.

Народен представител в IV обикновено Народно събрание (НС) (май 1886).

Величков е един от основателите и почетен председател на Дружеството за поддържане на изкуството - съдейства за организиране на ученически библиотеки, читални и др. Негова е идеята за създаване на Рисувалното училище, днешната Национална художествена академия в София.

Организаторите на проруския преврат през 1886 година назначават Константин Величков за министър на народното просвещение, но той отказва да заеме поста. Следващите години, свързани с преследвания на проруски политици, той прекарва в чужбина.

През 1887-1889 г. учи живопис във Флоренция. По този начин развива голямата си дарба, която е забелязана още от детските му години. Има няколко много известни и красиви творби.

„Негър“, 1888

„Флорентинец“, 1888

„Ханъма“, 1879

След падането на правителството на Стефан Стамболов през 1894 г. Константин Величков се връща в България и става един от водачите на Народната партия.

Той е министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията във второто правителство на Константин Стоилов (1894).

В третия кабинет на Стоилов е министър на народното просвещение (1894 – 1897) и министър на търговията и земеделието (1897 – 1898).

През 1898 година напуска правителството и се присъединява към Прогресивнолибералната партия.
През 1902 – 1904 година е дипломатически представител в Белград.

Величков обогатява художествено поетичния български език благодарение най-вече на преводите си.

„Писма от Рим" е изключителна не само за времето на появата си книга. Тя и днес изумява с богатата културна ерудиция на автора, която определя познавателната й стойност, с вдъхновения тон, издигащ я сред постиженията на българската есеистика.

Един от най-известните му преводи е „Ад“ на Данте Алигиери. Също така превежда много творби на Шекспир, Софокъл, Пушкин и др.

През периода 1891-1892 г. създава
своите „Цариградски сонети“ и
пише стихотворения за деца.

„Един от най-добрите оратори в Областното събрание, обайваше винаги с възторжената си и пламенна реч, която се лееше от устата му плавна, убеждена, чарающа. Когато поискаше думата, в камарата се възцаряваше тишина и гласът му ехтеше, пленяваше слушателите и почти винаги ги присъединяваше към неговото мнение.“
- казва Вазов по негов адрес.

„Ако не беше Величков, едва ли някога би се говорило за мен. На него аз дължа много. За жалост участта на такива идеалисти у нас е много печална… Колко хубаво би било, ако в България имахме повече Величковци, които с идеализъм, достигащ до себеотрицание, биха служили на своя народ до последния си час.“
-споделя Кръстьо Сарафов.

Паметник на Константин Величков пред Математическата гимназия в Пазарджик.