България в сърцето ми

България е моята родина и отечество. Казвам го, защото страната, в която си се родил и израснал, е родината, а отечеството е страната, към която изпитваш респект, уважение и признателност. Да, България е всичко за мен! Обичам я безрезервно и вярвам в светлото и бъдеще. Нейното богатство е не само природата, но и славното минало, великите личности, които я извисяват над самочувствието на другите страни. Българските традиции и вяра са дълбоко вкоренени в сърцето на българина. Те го правят непоклатим и уверен, тласкат го към нови хоризонти и го поставят на върха на националната гордост. Не е вярно, че сме егоисти и лицемери, защото тогава нямаше да постигнем нищо велико, а ние сме се доказали, че сме велики откриватели в много области. Макар и недооценени, българите продължават да отстояват идеите и стремежите си. Нашата сила и борбеност са достойни за уважение и признание. Уверен съм, че ще дойде моментът, когато България ще грее като истинска звезда, защото нейното могъщество са великите умове. Всичко, което сме постигнали, е плод на труд и непоколебимост. Българинът не се отказва при първото възникнало препятствие, а се бори неуморно за своите идеи, а това го калява и прави още по-селен. Егоизмът, завистта и лицемерието са заложени у всеки човек, но това не го прави по-нищожен, а напротив - тласка го напред. Защото инстинктът за самосъхранение е егоизъм. Скриването на истината понякога е необходимо, а това е лицемерие. Завистта е мъка при вида на чуждото благополучие, но може да е и трамплин за духовно извисяване и усъвършенстване. Ето защо на нас не ни е присъщо нищо по-различно от присъщото на всички човешки същества. Това, което ни отличава обаче, е силната ни чувствителност и емоционалност. Нашата отвореност към света и хората, нашата

неподправеност и спонтанност, които са истинският ни нрав и превъзходство. Българинът истински страда, съчувства и споделя радостта. Домът му е отворен за всяко сърце, стига да е истинско.
Трудолюбието ни е пословично, защото наистина не се спираме пред
трудностите, а се борим със зъби и нокти. Когато се захванем с нещо, е въпрос на чест да докажем, че можем да го направим най-добре, но не за да съберем овациите, а за да бъдем себе си. Истински сме и не се нуждаем от маски. Обичаме от сърце и се раздаваме от сърце. Не

очакваме нищо в замяна. Добрата дума ни стига за отплата, а за лошата сме великодушни и склонни да простим. В способността да прощаваме е силата ни.
Обичам България, защото е чист извор. Хората около мен са сърдечни, а на грубостта отвръщам с добро, защото знам, че така прекъсвам веригата на злото. Нека всеки се замисли върху това и тогава наистина мечтите ни ще станат реалност.
Българското е в нас и никой не може да ни го отнеме.

България в сърцето ми.
Есе

Моята родина носи гордото и благозвучно име България. Едно име, запазило през вековете и изпитанията на които Бог поставя моя народ. Тази земя, на която живея и която обичам, за мен е всичко на света. Тя е земята – рай на
прабългарите, тя е земята, бленувана от хан Аспарух и хората му. Тя е тази, която ни радва и храни. Когато замина някъде в чужбина и ме попитат откъде съм, аз казвам, че съм от България. Често това име, моята родна България, е подлагано на унижение и ругатни. Плюли са върху това име, обиждали са го. И въпреки това много българи го изговарят с гордост и сълзи на очи. Със сълзи!
Да. Със сълзи от мъка заради хаоса, който цари тук, с мъка заради факта, че моята родина е била обект на набези от различни народи. Че вече изстрадалия народ продължава да страда и тегли от чужди и наши управници.