Гергьовден

Легендата
за свети Георги

На връщане от войнски поход, свети Георги видял една плачеща девойка край езеро в близост до град на езичници. От нея разбрал, че жителите на града почитали като бог един огромен змей, който живеел в езерото, затова всяка година му обричали като жертва по една девойка, а тази година дошъл редът и на самата царска дъщеря.

Дълго, но напразно се опитвал светецът-войн да убеди нейния баща да се откаже от този зловещ бог и кървавите жервоприношения в чест на чудовището, а да приеме християнската вяра. Накрая царят склонил да се покръсти заедно с целия си народ, но само ако младият войн докаже на яве силата на своя Бог и победи лошия змей.

Съгласил се Георги и приседнал до девойката край езерото. Но скоро след като склонил глава в скута на красивата царска дъщеря, храбрецът задрямал. Изведнъж водите на езерото се разбушували и от тях се показал огромния змей, който се устремил към обречената му жертва. Девойката заплакала ужасена, а една от сълзите й капнала върху лицето на момъка и го разбудила.
Скочил той и пробол зловонния змей.

От туловището му излезли цели всички погълнати по-рано девойки. Запрегръщали се със своите плачещи родители, които също дошли на брега и всички заедно се радвали на свободата и спасението си.
Царят удържал на дадената по-рано дума и в този ден той и целият му народ приели християнството. А Свети Георги се прибрал в своя роден край, където вече били чули за славния му подвиг...
За тази победа над чудовището и за показаното мъжество в битките, свети Георги се нарича Победоносец и се счита за покровител на войниците.

Свети Георги е покровител на Земята, плодородието и овчарите.

Българската легенда представя свети Георги като славен юнак, спасяващ девойка от ламята от долната земя. Затова светията се свързва с храбростта на армията, която празнува на същия ден.
6 май е и Ден на храбростта и празник на Българската армия

По стара българска традиция на Гергьовден във всеки дом се пече агне, а около празничната трапеза се събира цялото семейство. Задължително е на софрата да присъства и обредният хляб.
Връзват се люлки в гората и младите се люлеят за здраве. Момите се кичат с венци и китки. На агънцата се слагат венчета.

You've reached the end of the book

Read again

Made with Book Creator