Динозавърското приключение на Джоди
Loading...
Книга с разкази по дадено начало, създадена от учениците от пети класLoading...
Loading...
На Джоди Болтън ѝ омръзна. Тя имаше коса, с която трудно се оправяше, и един брат, който я дразнеше непрекъснато. Това бяха само две от нейните оплаквания. И точно когато животът ѝ стана толкова неприятен, че повече не можеше да бъде, Джоди се събуди един ден като динозавър.Имаше лилави и зелени петна по цялото тяло и дебели тромави крака. Бедата започна, когато Джоди отиде на училище...
Бедата започна, когато Джоди отиде на училище.
Там децата се изненадаха, като я видяха. Уплашиха се от вида ѝ. За да ги успокои, тя им каза:
- Това е просто костюм.
Джоди се затича към дома. Взе си една маска. И пак се върна в училище.
В един от часовете госпожата попита :
- Защо е тази маска, Джоди?
- За да не се разболея, госпожо – отговори момичето.
След часовете едни лоши момчета я ограбиха. Взеха ѝ всички дрехи. Тогава видяха, че под дрехите се крие динозавър. Те се уплашиха и побягнаха.
Там децата се изненадаха, като я видяха. Уплашиха се от вида ѝ. За да ги успокои, тя им каза:
- Това е просто костюм.
Джоди се затича към дома. Взе си една маска. И пак се върна в училище.
В един от часовете госпожата попита :
- Защо е тази маска, Джоди?
- За да не се разболея, госпожо – отговори момичето.
След часовете едни лоши момчета я ограбиха. Взеха ѝ всички дрехи. Тогава видяха, че под дрехите се крие динозавър. Те се уплашиха и побягнаха.
Когато тя се прибра вкъщи, нейните родители не я познаха. Те прогониха динозавъра далеч в гората. Джоди се натъжи. Разбра, че в този вид няма място сред хората. Тя започна да търси решение. И чак след 3 години намери такова.
Джоди видя една къща в гората. Там живееше вещица. Момичето влезе в къщата и започна да разпитва вещицата. Разбра, че тя я е проклела. Джоди заплаши вещицата, че ако не даде отварата, с която ще стане пак същата, ще я изяде. Старицата се уплаши и даде отварата. Също така изхвърли всички отвари и започна работа в града като чистачка.
А Джоди се върна у дома и разказа цялата история на родителите си.
Всичко отново се нареди.
Джоди видя една къща в гората. Там живееше вещица. Момичето влезе в къщата и започна да разпитва вещицата. Разбра, че тя я е проклела. Джоди заплаши вещицата, че ако не даде отварата, с която ще стане пак същата, ще я изяде. Старицата се уплаши и даде отварата. Също така изхвърли всички отвари и започна работа в града като чистачка.
А Джоди се върна у дома и разказа цялата история на родителите си.
Всичко отново се нареди.
Когато тя се прибра вкъщи, нейните родители не я познаха. Те прогониха динозавъра далеч в гората. Джоди се натъжи. Разбра, че в този вид няма място сред хората. Тя започна да търси решение. И чак след 3 години намери такова.
Джоди видя една къща в гората. Там живееше вещица. Момичето влезе в къщата и започна да разпитва вещицата. Разбра, че тя я е проклела. Джоди заплаши вещицата, че ако не даде отварата, с която ще стане пак същата, ще я изяде. Старицата се уплаши и даде отварата. Също така изхвърли всички отвари и започна работа в града като чистачка.
А Джоди се върна у дома и разказа цялата история на родителите си.
Всичко отново се нареди.
Джоди видя една къща в гората. Там живееше вещица. Момичето влезе в къщата и започна да разпитва вещицата. Разбра, че тя я е проклела. Джоди заплаши вещицата, че ако не даде отварата, с която ще стане пак същата, ще я изяде. Старицата се уплаши и даде отварата. Също така изхвърли всички отвари и започна работа в града като чистачка.
А Джоди се върна у дома и разказа цялата история на родителите си.
Всичко отново се нареди.
А. К.
Бедата започна, когато Джоди отиде на училище.
Когато влезе, всички се уплашиха и избягаха. Джоди се натъжи, но само едно момиче я разпозна. Тя беше най-добрата ѝ приятелка - Еми. Еми я успокои и каза, че ще намери начин да ѝ помогне. Еми и Джоди помолиха родителите си да излязат за малко от училище. Те отидоха до болницата, за да разберат какво ѝ има. Обясниха им, че се е вбесила толкова много и е станала динозавър. Казаха, че в аптеката трябва да потърсят хапчета ,,Дино". Еми взе хапчетата. Джоди веднага изпи едно и се оправи. Бързо се върнаха в училище, защото не искаха да имат много отсъствия, а и на обяд в столовата имаше любимата храна на Джоди и Еми.
Когато влезе, всички се уплашиха и избягаха. Джоди се натъжи, но само едно момиче я разпозна. Тя беше най-добрата ѝ приятелка - Еми. Еми я успокои и каза, че ще намери начин да ѝ помогне. Еми и Джоди помолиха родителите си да излязат за малко от училище. Те отидоха до болницата, за да разберат какво ѝ има. Обясниха им, че се е вбесила толкова много и е станала динозавър. Казаха, че в аптеката трябва да потърсят хапчета ,,Дино". Еми взе хапчетата. Джоди веднага изпи едно и се оправи. Бързо се върнаха в училище, защото не искаха да имат много отсъствия, а и на обяд в столовата имаше любимата храна на Джоди и Еми.
Като свършиха училище, те отидоха при своята приятелка Мими. Написаха си домашните и решиха за почивните дни да си направят пижамено парти.
Минаха три дни и момичетата се събраха в къщата на Джоди. Там Мими нарече Джоди ,,Тирекс", но тя се разсърди и Мими си тръгна. Останаха си Джоди и Еми, които много се забавляваха.
Училищните дни започнаха нормално и продължиха така до края.
Минаха три дни и момичетата се събраха в къщата на Джоди. Там Мими нарече Джоди ,,Тирекс", но тя се разсърди и Мими си тръгна. Останаха си Джоди и Еми, които много се забавляваха.
Училищните дни започнаха нормално и продължиха така до края.
А. Щ.
Бедата започна, когато Джоди отиде на училище. Най-гадното беше, че дори и нейните единствени две приятелки се смееха. Те се казваха Елена и Йоана.
Джоди си вървеше само по училищните коридори, а когато минеше през някоя класна стая, всички я снимаха и ѝ се подиграваха.
Тя мина през столовата, за да обядва, но на нейното място беше седнало момиче на име Гери. То седеше до Елена и Йоана. Забеляза колко зле се държат двете момичета с Джоди и я съжали.
На другия ден Гери не седна до приятелките си, а отиде при Джоди, която беше много самотна, защото всички ѝ се подиграваха. Гери беше добър човек и беше единствената, която подкрепяше Джоди.
Джоди си вървеше само по училищните коридори, а когато минеше през някоя класна стая, всички я снимаха и ѝ се подиграваха.
Тя мина през столовата, за да обядва, но на нейното място беше седнало момиче на име Гери. То седеше до Елена и Йоана. Забеляза колко зле се държат двете момичета с Джоди и я съжали.
На другия ден Гери не седна до приятелките си, а отиде при Джоди, която беше много самотна, защото всички ѝ се подиграваха. Гери беше добър човек и беше единствената, която подкрепяше Джоди.
От деня, в който Джоди се сприятели с Гери, тя се промени напълно. Разбра, че приятелството е нещо страхотно, че никой не може без приятели и че то е най-ценният дар.
Когато Джоди минаваше през чиновете в класната стая, буташе всичко с опашката си, която ѝ беше трудно да прикрие. Тя реши да попита майка си защо е в такъв вид. Така научи, че това се случва с хората, които лъжат и са неблагодарни.
От този момент Джоди разбра, че нейният живот е прекрасен. Тогава тя каза, че не я интересува какво хората мислят за нея и заживя щастливо.
Когато Джоди минаваше през чиновете в класната стая, буташе всичко с опашката си, която ѝ беше трудно да прикрие. Тя реши да попита майка си защо е в такъв вид. Така научи, че това се случва с хората, които лъжат и са неблагодарни.
От този момент Джоди разбра, че нейният живот е прекрасен. Тогава тя каза, че не я интересува какво хората мислят за нея и заживя щастливо.
