Приказки от класната стая на 5-ти А

Профилирана гимназия „Константин Фотинов“ в гр. Самоков е една от най-старите гимназии в България. Тя е създадена през 1894 г. и от тогава непрестанно обучава ученици – вече 125 години.

Тази книжка е създадена от петокласниците на самоковската гимназия. Тя съдържа авторски приказки, които всеки е илюстрирал самостоятелно.
Приятно четене!

Съдържание
1. "Снежното мече Луми" - Християн Теофанов - стр.3
2. "Омагьосаният замък" - Йоана Петрунова - стр.10
3. "Девойката и вълшебните билки"- Катрина Бозова - стр.22
4. "Вълшебното царство"- Елизабет Теофанова - стр.32
5." Юнакът и златното момиче"- Кристиан Караджинов - стр.43
6."Братята и ламята"- Любослав Ковачки - стр.52
7. "Спасеното царство"- Денислав Белов - стр.56
8. "Смелият момък"- Кристиан Барански - стр.63
9. "Приказка за пресъхналото изворче"- Васил Иванов - стр.71
10."Юнакът и златното момиче"- Дария Георгиева - стр.79
11."Храбрите синове"- Георги Атанасов - стр.89
12."Юнакът и златното момиче"- Станимир Димитров - стр.96
13."Красивата девойка и момъкът"- Рая Вукова - стр.104

Пешко, Жорко и Краси били неразделни приятели. Пешко обичал да чете книжки, Жорко – също, но обичал и да играе различни игри на телефона си. Краси пък предпочитал да играе навън от ранни зори до тъмно.Когато се стъмнело, всичко утихвало, а недалеч се чувала и песента на щурчетата, която идвала от близкото поле. Звездите на небето ставали все по-големи и по-ярки. Някъде там, в необятния простор се намирала звездата Немезида.

На тази звезда живеел и приятелят на Краси – Лео. Той имал невероятната способност да влиза в света на приказките и да помага на изпадналите в беда. Краси се възхищавал на неговите умения, защото всяка приказка имала свой мъничък свят и герои.Изведнъж, както се бил замислил, Краси видял голямо светещо кълбо да се приближава към него. Кълбото кацнало на земята и от един от люковете му се показал неговият приятел Лео, който му казал:

–Хайде ела с мен! Ще те заведа в света на приказките.
Краси се приближил и плахом влязъл в кълбото. Вътре имало голяма контролна зала с много монитори, на които имало различни герои, които играели своите приказки. На един от мониторите видял мечето Луми – снежното мече. Над него летяли птици, а то ги гледало с тъжен поглед, вдигнало муцунка към небето, сякаш му се искало да полети, но нямало криле.