Пеят птички пъстрокрили, тръпне свежият листак, със чадър от синя свила руса пролет шета пак. Спира над горите гъсти, спира сред полята тя и разтваря с тънки пръсти най-сънливите цветя. Дига гугличка и трепка в луда радост всеки цвят и по пъстрите му клепки топли капчици блестят.
