Приказка с щастлив край

Приказка с щастлив край.

.

Ето го и нашият герой Алекс.
Алекс беше трудолюбиво и весело момче. Той живееше с майка си в една малка спретната къщичка на края на селото, близо до гората.
Алекс беше високо и слабо момче с големи сини очи и буйна кестенявя коса.
Майка му работеше всеки ден, но парите все недостигали.
Алекс много обичал своятя майка и затова и помагал.
Всеки ден след училище той отивал на селския пазар и там той продавал яйца и горски гъби, които Алекс събирал в гората. Парите които той получавал от продадената стока, слагал в един голям буркан в своята скромна стая. Алекс искал да събере достатъчно парички за да може да отиде да учи в големия град.

.

Loading...

Алекс мечтаел да стане известен и много добър доктор. Искал да помага на хората, на малките болни деца.
Момчето нямало време за игри и забавления. Всеки ден след като си напишело домашните работи, отивало в гората да събира гъби и плодове. Събраните гъби и плодове, заедно с яйцата той продавал на пазара. Така минавали дните на Алекс.
Един ден майката на Алекс се разболяла тежко. След училище синът се прибирал в къщи и помагал на майка си в домакинската работа. След като се уверил, че майка му е добре, взел кошничката си и се запътил към пазара.

Loading...

По пътя за пазара, той срещнал няколко момчета. Те започнали да му се присмиват. Едното момче грабнало кошницата от ръцете на Алекс и я захвърлило на пътя. Всичките яйца се счупили. Децата избягали, а Алекс останал сам.
Горещи сълзи започнали да се стичат по лицето му, мъка задушавала сърцето му. Той хукнал към близката гора и седнал под един стар дъб.

Loading...

Loading...

По пътя за пазара, той срещнал няколко момчета. Те започнали да му се присмиват. Едното момче грабнало кошницата от ръцете на Алекс и я захвърлило на пътя. Всичките яйца се счупили. Децата избягали, а Алекс останал сам.
Горещи сълзи започнали да се стичат по лицето му, мъка задушавала сърцето му. Той хукнал към близката гора и седнал под един стар дъб.

Изведнъж дочул тихо и нежно гласче. Погледнал нагоре към клоните на дъба.
Потъркал очите си, защото не можел да повярва. В гъстите клони на вековния дъб се била оплела една малка приказна фея.
Косите й били дълги копринено руси, от очите й капели сълзи. Помолила се феята на Алекс да й помогне:
– Мило момче, моля те, помогни ми!
Алекс бързо се качил на върха на дървото и разплел косите на феята. Малката фея се зарадвала много и казала на спасителя си, че ще му изпълни три желания. Момчето се замислило какво да си пожелае.
Той бил скромно момче и затова казал на феята, че не иска нищо. Помолил феята само да излекува болната му майка.
Но феята знаела какви са мечтите на момчето. Тя се усмихнала и изчезнала. Изведнъж се появила една катеричка, която оставила в скута на Алекс една везана торбичка.

Алекс усетил успокоение и затичал към дома си. По пътя се сетил за торбичката, която му дала катеричката и я отворил. Тя била пълна с големи златни монети.
Неусетно той стигнал до къщата си. Там го очаквала голяма изненада. На мястото на старата малка къщичка се издигала голяма нова къща. На прага на новата къща го чакала майка му. Тя била усмихната и напълно здрава. Алекс се затичал и прегърнал любимата си майчица.
Така те заживели щастливи и благодарни в новия си дом.

КРАЙ

Автори: Матей Николов, Димитър Николов

Автори: Матей Николов, Димитър Николов

С помощта на: Виктор Николов