Васил Левски

Васил Левски

Васил Левски (по стария правопис - Василъ Лѣвскій) е псевдоним, с който е известен Васил Иванов Кунчев - български революционер, идеолог и организатор на българската национална революция, национален герой.

Известен е като Апостола на свободата, заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България от османско иго. Той пътува по страната и създава тайни районни комитети, които да подготвят националния бунт. Неговата мечта е за чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата и религиозната им принадлежност.

Васил Иванов Кунчев (Левски) е роден на 18.07.1837 година в Карлово. Той учи в родния си град, а след това в Стара Загора. През 1858 г., с помощта на вуйчо си Василий, Левски приема монашество под името Игнатий, а година по-късно става дякон. Известен е и под името Дякона.

На 3 март 1862 г., под влияние на идеите на Г. С. Раковски, Васил Кунчев заминава за Сърбия и постъпва в Първа българска легия в Белград, като участва в сраженията за Белградската крепост. В този период получава прозвището Левски, заради проявената храброст и ловкост. След разпускането на легията се присъединява към четата на Ильо войвода.

Със средствата, предоставени от „Българското общество“ и читалище „Братска любов“, организация на „младите“, Левски заминава за Цариград с параход на 11 декември 1868 г., за да предприеме оттам първата си обиколка из българските земи. Тя е с осведомителна цел.

До края на 1871 г. Васил Левски успява да създаде гъста мрежа от революционни комитети, обединени в цялостна Вътрешна революционна организация (ВРО). За столица на ВРО е обявен Ловеч, а комитетът в този град е обявен за Български революционен централен комитет (БРЦК).

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи – един от помощниците на Левски, организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. На 27 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч) и по-късно осъден на смърт чрез обесване.