24 май

24 май е денят, в който всеки българин се гордее, че е потомък на нация, която има своето място в историята на Европа.
Този празник е символ на достойнство, традиция и духовност.
24 май е най-светлият, най-съкровеният български празник – денят на светите братя Кирил и Методий.

Светите братя Кирил и Методий, наричани още Солунските братя, са дипломати, мисионери и създатели на глаголицата. Животът им преминава в развитие и разпространяване на християнството чрез проповеди във Великоморавия и Панония.
Израснали са в семейството на византийския военачалник Леон и съпругата му Мария.

Методий се появява на бял свят през 815 година и е първородният им син, а Константин е най-малкият от седем братя и се ражда през 827 година.
Te са част от аристокрацията на Византия, но и двамата говорят славянски език.

Около 855 година двамата братя започват своята работа по изготвянето на славянската писменост и създават първите преводи от гръцки на славянски език.
Кирилицата е създадена на основата на глаголицата и се използва и до днес в много славянски езици.

По време на най-значимата си мисия - Моравската, солунските просветители обучават голям брой ученици. Те продължават мисионерската и просветителска дейност на своите учители, като извършват богослужение на славянски език и разпространяват славянската писменост.
До нас са достигнали само няколко имена на преки ученици на Кирил и Методий. Това са Сава, Климент, Горазд, Наум и Ангеларий.

Климент Охридски е „преустроил“ азбуката на светите учители Кирил и Методий.
Още докато придружава светите братя Кирил и Методий във Великоморавската им мисия (863-868), Климент се проявява като проповедник и учител. Той вижда, че учениците му трудно усвояват сложните очертания на глаголицата и затова, когато по-късно се установява в Плиска, се заема да измисли други букви.
Климент използва като основа за някои от тях част от гръцката азбука, защото тя вече е била позната и се е изписвала по-лесно. Но книжовникът въвежда и нови букви, които отговарят на характерните звуци в българския език. Създава ги, като опростява някои от глаголическите (напр. „у“), а за други използва прабългарски руни.

Руни
Руните са най-старата писменост на българските племена и са означавали цели думи. Климент ги преработва и им придава звуково значение.
Своето преклонение пред първоучителя св. Кирил Климент е изразил, като е нарекъл „улеснената“ писменост „Кирилица“.