Продължение на "Реката от думи"

Карина Георгиева

...Имало едно време едно видърче Бела. То било писател. Измисляло небивалици.
Един ден видърчето чуло шум близо до планината от числа:
-Какво може да е това?
Приближило се и видяло красивите хълмове. Но шумът идвал от един бухал. Било му скучно.
-Ти великия бухал отшелник ли си?-попитала Бела.
-Да! Как ме позна?-отвърнал бухалът.
-Ами в реките и езерата само за теб говорят.
-Ммм...радвам се. Но в момента ми е много скучно.
-Искаш ли да разгледаме цялата планина?
-Да вървим.- рекъл отшелникът.

Така те тръгнали. Изкачили се на върха. Видели красиво бистро поточе. По него се спускали цифри.
-За първи път идвам, но много ми харесва.- казало видърчето.
-Мда...това е хубаво местенце.
Решили да поиграят малко в снега. Правили снежни човеци и ангели, били се с топки. Било им много забавно. На бухала вече не му било скучно. Когато се върнали си казали "чао":
-Бе чудесно, но трябва да тръгвам.- казала Бела.
-Добре. Беше ми приятно, но и аз трябва да се връщам на пост. Чао!-отвърнал бухалът.
-Чао! Ще се видим пак!
От този ден Бела се вдъхновила за нова небивалица. И седнала да пише.

Надежда Недялкова

Видра и медуза

Имало едно време една видра. Един ден докато си плувала в реката усетила силно ужилване:
-Аууу, извикала тя. Обърнала се и видяла една медуза, която казала:
-Съжалявам! Без да искам! Просто се загубих и не мога да намеря пътя към къщи.
-О, няма нищо, ще ти помогна да го намериш!
И от тогава видрата и медузата станали най-добри приятели и били неразделни.
Всеки ден видрата плувала в реката, а медузата в морето и се срещали при устието. Там си правели състезания по плуване и играели на криеница. Когато се изморявали от игрите, хващали малки рибки и ги похапвали.

Виктор Янчовичин

НЕОЧАКВАНО ПРИЯТЕЛСТВО

Имало едно време едно малко видърче Коко. То по цял ден плувало във водите на рибарника, а през нощта излизало на сушата да си търси храна. После се криело в корените на тръстиката и заспивало. Това се повтаряло всеки ден. Коко си нямал приятели и нямало с кого да си играе. Никога не се усмихвал. Но един ден нещо пльоснало силно зад него и го напръскало с капчици вода. Видърчето стреснато се обърнало и видяло две уплашени ококорени очи.

-Ти какво си? – попитал учуден Коко. Той никога не бил виждал такова същество, голямо и хлъзгаво, покрито с люспи, които светели на слънцето. Разбира се, беше срещал в рибарника малки рибки, но те не приличаха на непознатия натрапник.
   -Аз съм рибока Фреди. – казало съществото. – Плувах си в голямата река, но се загубих и не мога да се върна. Сега съм сам и уплашен. А ти кой си?
-Аз съм видърчето Коко. Живея тук откакто се помня. И аз съм сам самичък на света. Виждам от време на време някой воден плъх или жаба, но щом се опитам да ги заговоря, те веднага побягват. Мисля, че се страхуват от мен и затова съм толкова тъжен.
   -Аз няма да избягам. – отговорил Фреди.
   -Искаш ли да поиграем на гоненица? – попитал с надежда Коко.
   -Даа! – радостно извикал Фреди, който само това чакал.
....-Това е най – щастливият ми ден! - казало видърчето.
   И двамата се запремятали в топлите води на рибарника, а веселите им гласове се чували до късно.

Ива Цвяткова

Имало едно време едно видърче с него дружеше коте. Те построили лодка. Плаваха по реката. Стигнали до една гора. Видяха мечка.
Здравейте, казвам се Макси. Каза мечката. Котето и Чарли казаха:
- Здравей Макси.
-Аз се казвам Чарли. Видърчето каза на мечката.
- Къде ще живем?Но лодката ние счупена. Мечката казала:
- Аз имам материали за лодка. Те казали:
- Супер! Те се прибрали, но мечката останала в гората.
Станали най- добри приятели.

Лора Динкова

Видърчето скочило трети път и реката от думи измислила следната приказка:
Било зима и видърчето Чарли отишло при реката от думи, обаче тя била замръзнала. Видърчето се чудило, чудило какво да прави и измислило . Щяло да си донесе кънките и да се пързаля на реката! Чарли се върнал у дома и взел кънките си. Когато се върнал видял, че върху реката се пързаля едно лисиче в лъскаво палтенце. Чарли я запитал :
- Как се казваш ?
-Казвам се Лиса - отвърнало лисичето.
-Може ли да се пързалям с теб ? - попитал Чарли
-Да! Може! -отвърнала Лиса.
И те се пързаляли мнооого дълго. Образували страхотни фигури заедно! Цвете, слънце и облак. По едно време Чарли попитал Лиса:
-Студено ли ти е ?
-Д-да не съм свикнала на студено-отвърнала тя.
Чарли и предложил да отидат вкъщи и да пият горещ шоколад.Тя приела.
Лиса и Чарли от този ден станали неразделни приятели .

Огнян Манолев

Имало едно време една видра. Тя се казва Чарли. Един ден дошла риба. Тя я питала защо плува тук, а не в морето. Чарли отговорила, че не иска да се изгуби. Рибата и казала, че ще помни къде живее. Чарли и повярвала и тръгнали. Но било зима и морето замръзнало. Но те плували отдолу. Измръзнали и отишли на ресторант и си купили горещ шоколад.