Loading...
РЕКАТА ОТ ДУМИLoading...
Loading...
Продължение на приказката на Доналд Бисет от учениците от III „В“ клас 30. СУ „Братя Миладинови“, София, 2022
Карина Георгиева
...Имало едно време едно видърче Бела. То било писател. Измисляло небивалици.
Един ден видърчето чуло шум близо до планината от числа:
-Какво може да е това?
Приближило се и видяло красивите хълмове. Но шумът идвал от един бухал. Било му скучно.
-Ти великия бухал отшелник ли си?-попитала Бела.
-Да! Как ме позна?-отвърнал бухалът.
-Ами в реките и езерата само за теб говорят.
-Ммм...радвам се. Но в момента ми е много скучно.
-Искаш ли да разгледаме цялата планина?
-Да вървим.- рекъл отшелникът.
Един ден видърчето чуло шум близо до планината от числа:
-Какво може да е това?
Приближило се и видяло красивите хълмове. Но шумът идвал от един бухал. Било му скучно.
-Ти великия бухал отшелник ли си?-попитала Бела.
-Да! Как ме позна?-отвърнал бухалът.
-Ами в реките и езерата само за теб говорят.
-Ммм...радвам се. Но в момента ми е много скучно.
-Искаш ли да разгледаме цялата планина?
-Да вървим.- рекъл отшелникът.
Така те тръгнали. Изкачили се на върха. Видели красиво бистро поточе. По него се спускали цифри.
-За първи път идвам, но много ми харесва.- казало видърчето.
-Мда...това е хубаво местенце.
Решили да поиграят малко в снега. Правили снежни човеци и ангели, били се с топки. Било им много забавно. На бухала вече не му било скучно. Когато се върнали си казали "чао":
-Бе чудесно, но трябва да тръгвам.- казала Бела.
-Добре. Беше ми приятно, но и аз трябва да се връщам на пост. Чао!-отвърнал бухалът.
-Чао! Ще се видим пак!
От този ден Бела се вдъхновила за нова небивалица. И седнала да пише.
-За първи път идвам, но много ми харесва.- казало видърчето.
-Мда...това е хубаво местенце.
Решили да поиграят малко в снега. Правили снежни човеци и ангели, били се с топки. Било им много забавно. На бухала вече не му било скучно. Когато се върнали си казали "чао":
-Бе чудесно, но трябва да тръгвам.- казала Бела.
-Добре. Беше ми приятно, но и аз трябва да се връщам на пост. Чао!-отвърнал бухалът.
-Чао! Ще се видим пак!
От този ден Бела се вдъхновила за нова небивалица. И седнала да пише.
Надежда Недялкова
Видра и медуза
Имало едно време една видра. Един ден докато си плувала в реката усетила силно ужилване:
-Аууу, извикала тя. Обърнала се и видяла една медуза, която казала:
-Съжалявам! Без да искам! Просто се загубих и не мога да намеря пътя към къщи.
-О, няма нищо, ще ти помогна да го намериш!
И от тогава видрата и медузата станали най-добри приятели и били неразделни.
Всеки ден видрата плувала в реката, а медузата в морето и се срещали при устието. Там си правели състезания по плуване и играели на криеница. Когато се изморявали от игрите, хващали малки рибки и ги похапвали.
Имало едно време една видра. Един ден докато си плувала в реката усетила силно ужилване:
-Аууу, извикала тя. Обърнала се и видяла една медуза, която казала:
-Съжалявам! Без да искам! Просто се загубих и не мога да намеря пътя към къщи.
-О, няма нищо, ще ти помогна да го намериш!
И от тогава видрата и медузата станали най-добри приятели и били неразделни.
Всеки ден видрата плувала в реката, а медузата в морето и се срещали при устието. Там си правели състезания по плуване и играели на криеница. Когато се изморявали от игрите, хващали малки рибки и ги похапвали.
Виктор Янчовичин
НЕОЧАКВАНО ПРИЯТЕЛСТВО
Имало едно време едно малко видърче Коко. То по цял ден плувало във водите на рибарника, а през нощта излизало на сушата да си търси храна. После се криело в корените на тръстиката и заспивало. Това се повтаряло всеки ден. Коко си нямал приятели и нямало с кого да си играе. Никога не се усмихвал. Но един ден нещо пльоснало силно зад него и го напръскало с капчици вода. Видърчето стреснато се обърнало и видяло две уплашени ококорени очи.
Имало едно време едно малко видърче Коко. То по цял ден плувало във водите на рибарника, а през нощта излизало на сушата да си търси храна. После се криело в корените на тръстиката и заспивало. Това се повтаряло всеки ден. Коко си нямал приятели и нямало с кого да си играе. Никога не се усмихвал. Но един ден нещо пльоснало силно зад него и го напръскало с капчици вода. Видърчето стреснато се обърнало и видяло две уплашени ококорени очи.
-Ти какво си? – попитал учуден Коко. Той никога не бил виждал такова същество, голямо и хлъзгаво, покрито с люспи, които светели на слънцето. Разбира се, беше срещал в рибарника малки рибки, но те не приличаха на непознатия натрапник.
-Аз съм рибока Фреди. – казало съществото. – Плувах си в голямата река, но се загубих и не мога да се върна. Сега съм сам и уплашен. А ти кой си?
-Аз съм видърчето Коко. Живея тук откакто се помня. И аз съм сам самичък на света. Виждам от време на време някой воден плъх или жаба, но щом се опитам да ги заговоря, те веднага побягват. Мисля, че се страхуват от мен и затова съм толкова тъжен.
-Аз няма да избягам. – отговорил Фреди.
-Искаш ли да поиграем на гоненица? – попитал с надежда Коко.
-Даа! – радостно извикал Фреди, който само това чакал.
....-Това е най – щастливият ми ден! - казало видърчето.
И двамата се запремятали в топлите води на рибарника, а веселите им гласове се чували до късно.
-Аз съм рибока Фреди. – казало съществото. – Плувах си в голямата река, но се загубих и не мога да се върна. Сега съм сам и уплашен. А ти кой си?
-Аз съм видърчето Коко. Живея тук откакто се помня. И аз съм сам самичък на света. Виждам от време на време някой воден плъх или жаба, но щом се опитам да ги заговоря, те веднага побягват. Мисля, че се страхуват от мен и затова съм толкова тъжен.
-Аз няма да избягам. – отговорил Фреди.
-Искаш ли да поиграем на гоненица? – попитал с надежда Коко.
-Даа! – радостно извикал Фреди, който само това чакал.
....-Това е най – щастливият ми ден! - казало видърчето.
И двамата се запремятали в топлите води на рибарника, а веселите им гласове се чували до късно.