Априлското въстание

Априлското въстание

Камелия Царева

Априлското въстание е връхна точка в българското национално-
освободително движение през епохата на Възраждането. Априлското въстание избухва на 20 април 1876 г. по стар стил (2 май по нов стил). Негова задача е извоюването на независимост на България от Османската империя.

Заседаващите се обединяват около три дати за избухване на въстанието – 11 април, 1 май и 11 май. Така, след като са уточнени голяма част от детайлите около бъдещото въстание, участниците в Гюргевския революционен комитет се прехвърлят в България, за да започнат истинската подготовка на бунта.

11 ноември 1875 година започва да заседава Гюргевският революционен комитет. Негов председател е Стефан Стамболов, а в състава му влизат още личности като Панайот Волов, Никола Обретенов, Георги Бенковски и други. За много кратък период е изготвен и планът за действие, според който българските земи се разделят на пет революционни окръга – Търновски ( с апостол Стефан Стамболов), Сливенски (с апостол Иларион Драгостинов), Пловдивски (с апостол Панайот Волов) и Врачански (с апостол Стоян Заимов).

На 20 април въстава и Старосел. На 22 април в Панагюрище тържествено била обявена свободата и било осветено знамето на Райна Княгиня. Друга чета, командвана от Орчо войвода, действала против башибозуците в Стрелча и околността ѝ. До този момент движението се развивало възходящо, но още от първите му дни срещу въстаниците се изправил многоброен и добре въоръжен противник.

Въстанието избухнало преждевременно в Копривщица на 20 април 1876 г.. След обявяването на въстанието властта в Панагюрище била поверена на Военен съвет, още известен като Привременно правителство начело с Павел Бобеков. Окръгът бил разделен на 2 района, като Волов и Икономов заминали за източния (Копривщица, Клисура, Карлово). Със своята конна „хвърковата чета“ Бенковски ръководел западния, вдигайки на оръжие будните български села Мечка Поибрене, Баня и др.

5-те революционни комитети.

Потушено в кръв и огън, зверствата на османлиите са неописуеми. Първа пада Стрелча, а след нея – Клисура. На 26 април започват боевете и за Панагюрище. Трагична е съдбата на Батак, където се посичат или изгарят живи повече от 3000 души.
Трагедията е покъртителна, когато въстаниците виждат, че всичко вече е изгубено, за да не попаднат живи в ръцете на врага, решават сами да сложат край на живота си. Кочо Честименски застрелва жена си, сестра си и новороденото си дете. Спас Гинев убива цялото си семейство – пет невръстни деца и бременната си жена. По времето, когато башибозуците разсипват въстаналите селища в IV окръг, “Кървавото писмо” пристига в Търновско и Сливенско, но тук въстанието не получава масов характер.

aprilskovstanie.pdf

Априлското въстание изиграва и ролята на буржоазно-демократична революция, която е последвана от война, с която се слага край на османския феодализъм, а новосъздадената българска държава поема по пътя на капиталистическото развитие и отваря вратите за развитие на буржоазията.

Източници:
https://uchiteli.bg/
https://sales.anubis-bulvest.com/parents/useBook/661
https://bg.wikipedia.org/wiki/
https://www.hera.bg/

Априлското въстание
Камелия Царева