Вълшебната сила на буквите

Watercolor texture 1

Отчаяна, мъничката фея седна на земята и заплака. Плачът й беше толкова силен и тревожен, че се чу чак в горското царство. Фери и животните разбраха, че се е случило нещо. Наблизо до плачещата Летра, имаше семейство животни с големи и дълги предни зъби, които много обичаха да гризат дърво.&nbsp;Те веднага се притекоха на помощ. С острите си зъбки започнаха да прегризват плета.

- Сподели ни какво те притеснява. – обърна се към нея Летра. - Има нещо, което много ни тежи. – отговори горската фея. И продължи: - Тъй като на нас не ни е позната азбуката, моите горски обитатели нямат свои собствени имена. - сподели с тъга в очите Фери. - Това много затруднява нашите разговори, тъй като трудно съумяваме да се обръщаме един към друг. Моля за вашата помощ, помогнете ни. Искам всеки един от моите приятели в царството ми да си има име. Това ще направи всички ни много щастливи &nbsp;- каза горската фея.&nbsp;

Сред нас има и животно, което прилича на голямо куче и има дълго сиво тяло. То има отлични слух,&nbsp;обоняние и зрение. Имаме и животно, което е с много дълга шия и красива украса по козината си. Тук живее и друга наша приятелка. Тя е красива и хитра, с дълга, пухкава опашка, с тясна муцуна, малки очички, тънко и грациозно тяло – разказваше Фери. - Имаме и още много, много други животни - допълни горската фея. Аз много ги обичам всички.&nbsp;&nbsp;&nbsp; - &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Не мога да си представя колко ви е трудно да общувате помежду си. - отвърна Летра. И продължи:&nbsp;

Тъкмо да се нахвърли върху буквите, той видя Летра да се приближава. Нямаше никакво време за губене - отвори големия си сандък и с един замах грабна и вкара част от буквичките в него. Останалите букви се разтичаха във всички посоки, а тези в сандъка викаха за помощ. Доволен, змеят отлетя към своя замък. Той изгради бодлив плет след себе си, през който не можеше никой да премине. Притеснена Летра тръгна след него, но беше много късно, плетът растеше и обгръщаше цялото царство на Буквоядеца.&nbsp;

Мили читатели, не спирайте да четете книжки и да вярвате във вълшебства! Те са навсякъде около Вас!

В този момент горската фея запя вълшебна песен, с която се опита да го приспи. Това изобщо не подейства на змея. Тогава Летра, която беше много умна, реши да го надхитри и му каза: - Ще ти задам една гатанка и ако я отгатнеш, ще оставя при теб всички гласни букви. Слушай ме внимателно. Змеят се съгласи, защото обичаше гатанки и загадки. Феята на буквите каза: "Трийсетина сестрици, все от тънки чертици. Станеш ли с тях другар, туй ще ти е ценен дар; с тяхна помощ най-добре ум и разум се бере. Що е то?" Змеят нищо не разбираше и не можа да отговори. Мислеше и отново, и отново, но….... Нищо. Накрая се предаде.&nbsp;

Накрая змеят се съгласи да пусне всички на свобода. Но имаше и една молба. - Моля те, Летра научи ме да чета, а в замяна ти обещавам, че повече няма да ви притеснявам. От днес нататък всички вие ще сте мои приятели. – каза змеят. Изненадани от неговата молба, феята на азбуката и буквичките се съгласиха с огромно удоволствие.&nbsp;

След усърдната им работа плетът изчезна. Феята Летра и горската фея Фери, заедно с останалите буквички и животните се отправиха към замъка на Буквоядеца, притеснени, че той може да ги изяде.&nbsp;

Феята на азбуката Летра много се зарадва, че успя да надхитри Буквоядеца. Всички знаеха верния отговор и го казаха на змея. А той - той много се зарадва, защото научи нещо ново. А вие, мили читатели, знаете ли верния отговор? Всъщност змеят, не бе толкова лош, а просто беше много самотен. Всички го наричаха Буквоядец и се страхуваха от него, защото си мислеха, че той иска да се храни с буквите. В действителност той се казваше Драго и искаше буквите за компания. Змеят беше много любознателен, но не ги познаваше, поради което не можеше да чете.&nbsp;

Там беше приказно красиво – имаше големи зелени поляни с цветя, които ухаеха прекрасно, слънцето озаряваше всеки ден страната, красиво обагрени пеперуди летяха навсякъде, а шумът от водата на течащите поточета създаваше усещането за красива мелодия, която се чуваше постоянно. Тук всички живееха задружно и много щастливо.

Всички се втурнаха да търсят сандъка с гласните и съгласните букви. Силно се надяваха змеят все още да не ги е изял. Замъкът беше огромен и за това змеят изобщо не усети, че феите, другите буквички и животните бяха вътре. Всички те обикаляха празните и мрачни стаи, търсейки сандъка на Буквоядеца. Най-накрая Летра прелетя над един прозорец и видя големия змей с широко отворена уста и оголени зъби.&nbsp;Той държеше в ръката си буквата А и се опитваше да произнася звукове, но без успех. Тя си помисли, че той ще я изяде и веднага отиде при другите, за да ги насочи на къде да отидат. - След мен, след мен, следвайте ме. – шептеше Летра и всички я последваха.

- Дори и с имена, понякога трудно успяваме да се обръщаме едни към други, за да избегнем неразбирателства. Но аз разбирам болката ти и много искам да ви помогна. Аз и моите приятели ще разрешим този проблем в горското царство. Дай ни малко време. – помоли феята на азбуката. - Ще ви посетим след точно тридесет дни, а през това време моите верни приятели буквичките ще съчинят чудни имена за обитателите на вашето горско царство. – успокои Летра горската фея.&nbsp;

Феите Летра и Фери взеха всички буквички и полетяха право към Азбуки.&nbsp;Последваха ги и горските животни. Прибраха се в страната на знанието и изпълниха обещанието си, което дадоха на феята на гората. Буквичките съставиха имената на всички горски животни, които знаем и днес – вълк (Йомико), лисица (Кума Лиса), катеричка (Руми), мечка (Соня), заек (Питър), бухал (Бухи), жираф (Жижи), коала (Вики), маймуна (Муки), тигър (Тиги), лъв (Лео), пеперуда (Бъди), панда (Кики), магаре (Йори), костенурка (Анди).&nbsp; Така всички животни в природата получиха свои имена.&nbsp;

Пристигайки в Азбуки, феята на гората беше радушно посрещната от всички – от Летра и малките вълшебници буквичките. Горската фея им разказа за нейното царство: - Моето царство е много спокойно и красиво място. В него всички живеят в пълна хармония и любов. Между нас не са познати болка и омраза. Много се обичаме и съумяваме да се грижим винаги един за друг. Но …… –&nbsp;и Фери се натъжи.

Азбуки беше чудновата страна – там се раждаше знанието за света. Това бе малкото голямо вълшебство на буквичките.

В Азбуки се случваха истински чудеса. Летра и буквичките – гласни и съгласни постоянно вършеха добри неща. Те даваха имена на всичко, което ги заобикаляше – природа, животни, растения. Буквичките неуморно се трудеха. Всички бяха много задружни в работата си и постоянно си помагаха, като се комбинираха непрекъснато – по две, по три, по пет, по шест, по девет и повече дори.&nbsp; Задачата им наистина беше трудна – нито едно име не трябваше да се повтаря, за да може всяко едно животно, предмет, растение да си има свое собствено и неповторимо име.&nbsp;

Учудена много от тази история, Летра попита Фери: - Истина ли е това? Колко голямо е вашето царство? - Нашето царство се състои от разнообразни по вид горски обитатели. В него живеят различни животни - имаме малко сиво животно с дълги уши и къса опашчица, което бяга много бързо. Още имаме животно, което харесва да се катери по дърветата, има рунтава кафява опашка и много обича да яде ядки. Най –известният горски жител има голямо кафяво тяло, но малки очи. Той обича да спи през цялата зима. Много обича да яде горски ягоди и мед.&nbsp;

Настана голям хаос от тичащи буквички, животни, феи и един много ядосан змей. Буквоядецът се опита да спре бегълците, като замахна с дългата си опашка, но не успя. Феята на гората помоли животните да го забавят, като свирна с магическата си свирка. Тогава голямото кафяво животно изсипа едно гърне с мед пред краката на змея и той залепна за пода. А в това време малкото сиво животинче с дълги уши и това с дългата кафява рунтава опашка, му вързаха краката с лиани, които откриха наблизо. Змеят се мъчеше да се освободи и продължаваше да се ядосва и ядосва.

Приказката „Вълшебната сила на буквите“ е написана от децата от отбор „Азбука“, които са ученици в&nbsp;I “а” клас на ОУ „Александър Георгиев-Коджакафалията“ – гр. Бургас. Нейни автори са: - Анислава Станиславова Касърова -&nbsp;Александър Гичев Ковачев -&nbsp;Алексей Димитриевич Раевский -&nbsp;Борис Димитров Желязков -&nbsp;Борис Стойков Богданов -&nbsp;Боян Атанасов Коларов -&nbsp;Виктория Василева Деспотова -&nbsp;Виктория Каменова Динева

Пристигнаха точно на време. Змеят доволен, протягаше ръцете си към сандъка, в който беше сложил буквите. Тогава сивото животно с дългото тяло и остри нокти се нахвърли върху змея и буквичката А успя да изскочи от ръката му. С острите си зъби и нокти горският обитател успя да отвори сандъка и от него наизскачаха всички останали буквички.

Когато пристигнаха, те успяха да влезнат вътре и започнаха да търсят буквите. Макар, че са само шест гласните буквички в азбуката, всички разбраха колко са важни за сътворяването на думички и имена. Гласните и техните звукове присъстват във всяка думичка, затова е много важно да ги има. - Без тях образуването на каквито и да е имена и названия на животни и растения е невъзможно. – мислеше си притеснена горската фея. Животните в царството ми няма как да получат имена без тях. - Трябва да помогнем на Летра и да спасим буквичките, които змеят отмъкна и доведе тук. – каза Фери на всички животни.&nbsp;

В далечните земи на чудната страна на знанието Азбуки живееше феята на азбуката. Тя се казваше Летра. Това необикновено място беше дом и на нейните най-добри приятели – буквичките.

В близост до дома на Летра се намираше горското царство, в което живееха феята на гората Фери и всички горски обитатели. Но нито едно от тях нямаше свое име. Те бяха дочули за чудесата, които вършеха буквичките и един прекрасен слънчев ден горската фея отиде на гости при феята на азбуката.

Когато Летра разбра, че змеят е вече буден, реши да скрие всички гласни букви с помощта на горската фея. След ден, два път Буквоядецът най-сетне стигна до царството на буквичките. За тяхна голяма беда феите все още не бяха скрили гласните, нито буквите и те се разхождаха свободно по красивите поляни. Змеят остана доволен от гледката, която видя пред себе си. - Днес ще си имам компания. – каза си щастлив змеят.

Следващите тридесет дни бяха трудни за феята на азбуката и нейните най-добри приятели – малките буквички. Те трябваше да вълшебстват всички заедно, за да може радостта да достигне и до животните в горското царство. Оказа се, че измислянето на имена не е толкова лесно. Но когато правиш нещо с желание, то се случва. Буквите се справиха с поставената задача, защото работиха неуморно. След много съчетания на букви- гласни и съгласни, те дадоха красиви и неповторими имена на всички горски обитатели в царството на Фери. И тъкмо, когато бяха почти готови с имената и наближаваше тридесетият ден, в който Летра трябваше да зарадва обитателите на горското царство с новите им имена, се случи нещо страшно.

А любознателният змей Драго започна да ходи в Азбуки и изучаваше буквите с голямо желание и старание. Той се научи да чете и книгите станаха най-добрите му приятели. КРАЙ

За тяхната задача разбра змеят Буквоядец от съседно царство, който беше известен с това, че много обича гласни звукове, но не само. Той тъкмо се беше събудил от дългия си сън и сърдит и самотен обикаляше огромния замък, в който живееше. Там имаше големи мрачни стаи, пълни с книги, но змеят не можеше да чете, а само разглеждаше картинките им. Беше време да си намери компания.

Name

Safari may block some audio or video from playing automatically and ‘read to me’ will skip these. You can configure this in Safari’s preferences.