Loading...
Loading...
Моят разказ за ЛевскиПесен за Апостола
(Асен Босев)
Над Родината издига
стан хайдушкият Балкан —
неговия ръст достига
Левски — дивен великан!
Левски — верен вожд народен,
смел Апостол и храбрец,
предан, чист и благороден,
за правдив живот борец.
Той с потайни комитети
вред родината покрил,
в тези комитети светил —
лъч Апостола им бил.
А османските потери,
като кучетата зли,
душели да го намерят
с тъмни помисли-стрели.
Левски с тях се разминавал —
тук търговец, там овчар.
Тук с чалма ефенди ставал,
там с кобила — въглищар.
Със соколов поглед виждал,
крачел със сърце на лъв.
Свободата ни съзиждал —
сред опасностите — пръв.
На бесило бил обесен.
Но безсилен бил врагът.
Възвишил се е до песен
Левски в стръмния си път.
(Асен Босев)
Над Родината издига
стан хайдушкият Балкан —
неговия ръст достига
Левски — дивен великан!
Левски — верен вожд народен,
смел Апостол и храбрец,
предан, чист и благороден,
за правдив живот борец.
Той с потайни комитети
вред родината покрил,
в тези комитети светил —
лъч Апостола им бил.
А османските потери,
като кучетата зли,
душели да го намерят
с тъмни помисли-стрели.
Левски с тях се разминавал —
тук търговец, там овчар.
Тук с чалма ефенди ставал,
там с кобила — въглищар.
Със соколов поглед виждал,
крачел със сърце на лъв.
Свободата ни съзиждал —
сред опасностите — пръв.
На бесило бил обесен.
Но безсилен бил врагът.
Възвишил се е до песен
Левски в стръмния си път.
1. „Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.“
2. „Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во (лето) да му служа до смърт и да работя по народната воля.“
3. „Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност; ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас заедно за живот и свобода човешка.“
4. „Чисто народният мъж дава всичко, па и себе си жертва.“
5. „Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.“
6. „Гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш!“
7. „От никоя страна нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия.“
8. „Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.
2. „Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во (лето) да му служа до смърт и да работя по народната воля.“
3. „Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност; ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас заедно за живот и свобода човешка.“
4. „Чисто народният мъж дава всичко, па и себе си жертва.“
5. „Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.“
6. „Гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш!“
7. „От никоя страна нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия.“
8. „Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.
9. „Ето близо е вече времето да докажем на душманите, че българинът не ще бъде вече роб, а свободен. И който от тях не признае нашите закони и не заживее с нас по същите граждански правила, той в един миг с всичко ще стане на прах и пепел.“
10. „И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си, там гдето живее българинът – в България, Тракия (и) Македония.“
10. „И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си, там гдето живее българинът – в България, Тракия (и) Македония.“
И все Левски
Една стъпка прекосява
застоялите кални пътища
и ни стряска от сън.
Един рус лъч озарява
сумрака след потерята,
обещавайки ни Зора.
Един син-незабравчин взор
пронизва безизраните дни
и открехва пролука небе.
Един лъвски скок се засилва
високо над затрънения плет
към жадното избавнение.
Един предателски шепот
запушва пулса на времето
в гранитната гръд на Балкана.
Едно черно бесило на хоризонта
отваря портал към безкрая
додето се сбъдне Бъдното...
Блага Димитрова
Една стъпка прекосява
застоялите кални пътища
и ни стряска от сън.
Един рус лъч озарява
сумрака след потерята,
обещавайки ни Зора.
Един син-незабравчин взор
пронизва безизраните дни
и открехва пролука небе.
Един лъвски скок се засилва
високо над затрънения плет
към жадното избавнение.
Един предателски шепот
запушва пулса на времето
в гранитната гръд на Балкана.
Едно черно бесило на хоризонта
отваря портал към безкрая
додето се сбъдне Бъдното...
Блага Димитрова