Училище на бъдещето

Bright ideas border

Мария Чолакова, 2а клас

БЕЗ УЧИЛИЩЕ Народна топка играехме на двора, а сега от къщи гледаме навън простора… Учим ние електронно, малко сложно дори звучи и невъзможно… Стоим пред екраните с часове. Времето минава неусетно. Без училище не можем и то без нас, и без нашия заразяващ смях. Нямам търпение да се върна там с моя клас!

Сияна Крушкова, 5б клас

Всички искаха да са на лаптопи, но не осъзнаваха какво искат. И аз исках, но за една седмица, докато е интересно. Трябва да внимаваме, какво си пожелаваме!

Ралица Огнянова, 1б клас

Моето училище на бъдещето Здравейте, казвам се Иван и съм ученик от 5 клас. Обичам да спортувам. Сега ще напиша моята представа за училище на бъдещето. Ето я и нея. Аз си го представям като една огромна сграда, около която има плувни басейни, тенис, футболни игрища и спортна зала. Сградата ще е на четири етажа. На първия ще се изучава български език, литература и математика. На следващия ще са кабинетите по всички разказвателни предмети, а на третия етаж ще бъдат стаите по английски език и информационни технологии. А някъде там, близо до звездите, ще се изучава астрономия. В кабинета ще има пет от най-големите и модерни телескопи, с които децата ще изучават звездите. Аз си представям училището на бъдещето така, защото според мен учението и спортът трябва да вървят ръка за ръка. Благодарение на образованието ние сега знаем кои сме. Учим се как да пишем и говорим разбираемо. В училището намираме добри приятели като с някои от тях оставаме завинаги. Спортът ни учи на дисциплина и ни прави здрави и със силни характери. Затова аз искам училището ми на бъдещето да не бъде виртуално, а да бъде реално. Искам да можем да се прегръщаме и да си разказваме вицове и истории с приятелите ми, а не да се гледаме през екраните.

Марина Маринова, 6а клас

Моето училище на бъдещето Здравейте, влизаме в училището наше и що да видиш, не чинове, а кръгли маси, а на тях сокове, бисквити, торти и голям видеоекран до училищните порти. Децата вместо в час да влизат на двора с кънки и ролери се движат и заедно те весело лудеят, и се смеят времето си ценно те така пилеят. А дали с игра ще могат да сполучат? И ако ви харесва моята платформа, нека да направим таз реформа и веднъж навеки да се знае: Че най е важно детето да играе! Да е весело, спокойно и щастливо, без да мисли за уроци и шестици, двойки, тройки и петици!

Моето училище на бъдещето Училище любимо, първокласно и незабравимо. Първите уроци виждаха се тежки, но сега мечтая: в моето училище голямо да се върна само, да се върна и учителката ми любима да прегърна. А когато там се върна и учителката аз прегърна, в миг за малко да се спра &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;и към нови чудеса да се пренеса. Към ново училище да се отправя пълно с магии. Мигом роботи да дойдат: с уроците и домашните те да се оправят, а ние децата грижа да нямаме, само да лягаме и да ставаме.

Сутрин рано бодри, радостни, щастливи, отпочинали, игриви. През деня с учителката да се чуя, да се чуя и към нея благодарност да отправя. Също няма да пропусна на помощникът робот да благодаря за труда и съобразителността. А пък накрая да си пожелая не само да мечтая, а да оправдая пожеланието тъй голямо &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;и да се сбъдне детското желание мечтано!

Елена Казалиева, 5б клас

Алекс Карамфилов, 2б клас

Калина Манолова, 2б клас

Дамян Байрактаров, 2б клас

Ивана Тодорова, 7а клас

Разкази, стихотворения, рисунки и проекти под надслов

"Училище на Бъдещето"

посветени на 95-годишнината от създаването

на ОУ "Проф. д-р Асен Златаров" Смолян

Велислав Чибукчиев, 4а клас

Моето училище Асен Златаров учен велик, Посреща ме в двора твоя лик. Аз страхливо пристъпвам напред, дали ще прославя името ти навред. Уча с усърдие всеки урок, ходя дори и на кръжок. И спорта обичам много, стига учителя да не гледа строго. Ние сме училище модерно, учим онлайн всички сплотено. В бъдеще всички ще учат така дали и Златаров си е мислил това.

Тодор Делигегов, 7б клас

Warp blue

Училище на бъдещето

Малдини Топалов, 2б клас

Марая Огнянова, 2б клас

Йорданка Крачева, 7а клас

Румяна Семерджиева, 2б клас

Училищата в бъдещето В сегашните времена ние учим и пишем на листове с химикалки. В ежедневието на един ученик със сигурност се налага да изкачва доста стълби, носейки тежка раница, затова първата ми представа за училище в бъдеще е: вместо да разнасяме тежките раници с нас, да има приложение, в което са запаметени всички нужни за нас учебници и да учим и пишем на компютри. Компютрите да бъдат така устроени, че когато им прошепнем нещо, те автоматично да го записват. Понеже сутрин е много студено и някои деца ходят пеш, втората ми представа за училищата в бъдещето е: да има прокарани лифтове и в кабинките да има легла, в които да си спим до училището. Според създалата се ситуация ни липсва движение, училищата в бъдещето да имат специално създадени зали и помещения за трениране. След време електрониката ще е в доста напреднало състояние и повечето неща ще се извършват на монитора. Движението ще бъде ограничено и затова в ежедневието на учениците задължително трябва да присъства спорта. Нещата, които дадох за пример ме изразяват като мързелив човек, но аз съм почитател на движението.

Виктория Узунова, 5б клас

Мартин Димитров, 6а клас

Анна-Мария Искилиева, 7а клас

Мария Гаврилова, 7а клас

Класна стая на бъдещето Високо в небесата се издига сграда, която на пръв поглед изглежда като небостъргач, но това всъщност е училище на бъдещето. Стаята, за която ще ви разкажа се намира на остъкления покрив, а това е именно стаята по изобразително изкуство. До нея учениците стигат с огромен асансьор, който побира цял клас. Остъклена във формата на купол, през стаята се вижда целият град. Вместо на обикновена хартия учениците рисуват върху електронни дъски, с помощта не на четка и молив, а със специална писалка. Там няма учители. Всеки от учениците разполага със собствен таблет, през който учителите преподават уроците си. Почти винаги всеки ученик получава отделна тема, която да нарисува. Дали ще бъде да нарисуват картина на множеството пеперуди и птици, които летят свободно из огромната стая, или пък да направят пейзаж на града, се определя от нивото на ученика в момента. Лично аз бих искала да посетя такова училище, защото смятам, че там ще ми бъде много интересно.

Андреа Андрова, 5б клас

Моето училище на бъдещето Училището не е само сградата, това е дворът, коридорите и класните стаи, учениците и учителите в тях. Когато стигнем до училище първо виждаме неговия двор. Той е просторен, изпълнен с фитнес уреди, футболно игрище, баскетболно игрище, волейболно игрище, тенис корт и поле за народна топка. В училищния двор има малък парк за отдих с градинки и беседки. Училищната сграда външно не е променена, но вътрешно е изцяло обновена. Подовете в коридорите са съставени от големи плочи, които са подвижни и не позволяват да ходиш по земята, а да летиш. Старите стълбища са заменени с ескалатори. Класните стаи са напълно обновени. Отоплението им е електрическо и включването му зависи от температурата в тях. Таваните са като звездно небе – обсипани с лампички, наподобяващи звезди, които се включват и изключват с погледа на учителя. Чиновете са с вградена клавиатура, свързана с дъската, ортопедична облегалка, зарядно за телефон и подвижна масичка за хранене. Шкафовете са с вграден телепортер – просто натискаме един бутон и готово, избраното вече е пред нас. Бюрото е с тъчскрийн, столът е масажиращ, а дъската е като холограма, върху която се работи без допир – само със замах пред нея. Пълно е с ученици и учители. Всеки ученик е с униформа – момичетата са с пола и риза, с къс или дълъг ръкав (според сезона), а момчетата са с риза и дънки. В началото на всяка нова учебна година учениците получават от училище нов лаптоп, за самоподготовка. Бъдещото ни училище е много по-прекрасно от сегашното!

Годината беше 2079, а денят - учебен... Девòра бе събудена от желязна ръка, която я побутваше и поздрави... Тя въздъхна и отвори очи. След като закуси, се запъти към училище, където я посрещна роботът Сири... След като я разпознава, тя влиза в стаята и се приготвя за часа.&nbsp;Автоматично светлината&nbsp;се регулира, за да е най-удобна за учениците... След този час, Девòра се настани в съседния кабинет и се загледа навън. Дронове прелитаха наляво-надясно. Птици почти не се срещаха. Те живееха другаде... Страхуваха се от хората и машините, които са създали. Вече никой не отглеждаше домашни любимци. Имаха си роботи за най-добри приятели... Технологиите напредваха, а часовете се нижеха... Един предмет бе заместен с друг... Ценностните системи бяха други. Роботът бе по-ценен от любимия човек. Какво ли щеше да се случи с нас самите, ако тези технологии не съществуваха? Още ли щяхме да сме тук?

Какво е бъдещето? Сега ще ви разкажа аз! Училището е бъдещето, А бъдещето – това сме ние! Училището, в което царят доброта, разбиране, уважение и любов!

Велко Самуиловски, 5а клас

Name

Safari may block some audio or video from playing automatically and ‘read to me’ will skip these. You can configure this in Safari’s preferences.