Васил Левски

ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Христо Ботев

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня."
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски,е български национален герой.
Той е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО). Известен е и като Апостола на свободата, заради организирането и разработването на революционна мрежа за освобождаване на България от османско владичество. Пътува по страната и създава частни революционни комитети, които да подготвят обща революция.Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от своята народност и вероизповедание.

И все Левски

Една стъпка прекосява
застоялите кални пътища
и ни стряска от сън.
Един рус лъч озарява
сумрака след потерята,
обещавайки ни Зора.
Един син-незабравчин взор
пронизва безизраните дни
и открехва пролука небе.
Един лъвски скок се засилва
високо над затрънения плет
към жадното избавнение.
Един предателски шепот
запушва пулса на времето
в гранитната гръд на Балкана.
Едно черно бесило на хоризонта
отваря портал към безкрая
додето се сбъдне Бъдното...

Блага Димитрова

Левски

Душа, харизана на свободата.
Глава, обречена на вечното въже.
И някаква жена освен България,
Останала във тайна и до днес.
И нищо друго. Пътища и вятър.
И тайни срещи с тайнствени мъже.
Жената все го чака. Скръб изгаря я.
Но той за нея няма време. Не!
Тя нека чака, скрита в свой тайна!
По-важни работи си има той:
България и свободата, милата.
И своя път трагичен и голям.
И той върви, върви. Все тъй безкрайно.
До днес върви във глухия покой
Към най-високия си връх - бесилото,
Любимата да го съзре оттам.

Дамян Дамянов

На Левски
В света на вехтите завети
Аз чувам младия ти глас:
Да създаваме комитети
от всички нас
за всички нас,
че свободата е по-нужда
от хляб и слънце в този век -
не за обалга и за служба -
за правото да си човек.
За свободата имаш право
да сменяш своето лице.
За свободата нямаш право
да сменяш своето сърце!
Ти беше винаги различен
и винаги един и същ.
Ти се раздаваше на всички,
на себе си -
нито веднъж.
Аз виждам младото ти тяло
как,
окачено да умре,
се люшва в нас като махало
и няма никога да спре.
Недялко Йорданов