Book Creator

Храбрият оловен войник

by Детелина Георгиева

Cover

Loading...
Храбрият оловен войник
Loading...
“Оловни войници!“ извикало едно малко момченце и запляскало с ръце. То получило оловните войници за рождения си ден и веднага започнало да ги нарежда по масата.
Всички войници били съвсем еднакви, само един от тях не приличал на другите: той имал само един крак, защото бил излят последен и оловото не стигнало за него, но той стоял върху единия си крак също тъй здраво, както и останалите.
На масата, където малкото момченце наредило войниците, имало и много други играчки, ала най-хубава от всички била една хартиена балерина. Тя стояла на един крак, с протегнати ръце, а другият й крак бил дигнат тъй високо, че оловният войник съвсем не можел да го види. Той помислил, че тя като него е само с един крак и се влюбил в нея.
- Хей, войниче! Какво си ококорил очи? - извикало едно плюшено таласъмче от другия край на стаята. - Не си ли виждал балерина до сега? Да не си и помислил утре да се доближиш до нея, докато момчето си играе с нас. Ала оловният войник се престорил, че не чува нищо.
На другия ден, момчето си играело с играчките, оловният войник бил толкова близо до балерината, че помислил, че има шанс да й се представи. Изведнъж - дали по вина на таласъмчето или от вятъра - прозорецът се отворил и войникът полетял с главата надолу от третия етаж. След миг той стоял върху уличната настилка, обърнат с единия си крак нагоре: главата и пушката му се били забили между камъните.
PrevNext