Храбрият оловен войник

Stars pattern

- Хей, войниче! Какво си ококорил очи? - извикало едно плюшено таласъмче от другия край на стаята. - Не си ли виждал балерина до сега? Да не си и помислил утре да се доближиш до нея, докато момчето си играе с нас. Ала оловният войник се престорил, че не чува нищо.

<strong>Храбрият оловен войник</strong>

Лодчицата подскачала и се въртяла на всички страни така, че оловният войник треперил цял, но се държал храбро: с пушка на рамо, с вдигната глава и изпъчени гърди. Лодката заплувала под някакви дълги мостове и изведнъж станало тъй тъмно, като че ли оловният войник попаднал отново в кутията си.

Но потокът носил лодката все по-бързо и по-бързо и оловният войник вече виждал светлината пред себе си, когато изведнъж се чул такъв страшен шум, който би смутил и най-големия храбрец. На края на моста водата се извивала в един голям канал! За оловния войник това било също тъй страшно, както за нас е страшно да се приближаваме с лодка към бездната на някой стръмен водопад. Лодката с оловния войник се плъзнала надолу, завъртяла се, напълнила се с вода и започнала да потъва. Хартията се разкъсала, оловният войник паднал на дъното и в същия миг една риба го глътнала.

На другия ден, момчето си играело с играчките, оловният войник бил толкова близо до балерината, че помислил, че има шанс да й се представи. Изведнъж - дали по вина на таласъмчето или от вятъра - прозорецът се отворил и войникът полетял с главата надолу от третия етаж. След миг той стоял върху уличната настилка, обърнат с единия си крак нагоре: главата и пушката му се били забили между камъните.

“Оловни войници!“ извикало едно малко момченце и запляскало с ръце. То получило оловните войници за рождения си ден и веднага започнало да ги нарежда по масата.

На масата, където малкото момченце наредило войниците, имало и много други играчки, ала най-хубава от всички била една хартиена балерина. Тя стояла на един крак, с протегнати ръце, а другият й крак бил дигнат тъй високо, че оловният войник съвсем не можел да го види. Той помислил, че тя като него е само с един крак и се влюбил в нея.

Изведнъж едно от децата хванало оловния войник и без всякаква причина го хвърлило в печката. Навярно и за туй било виновно таласъмчето!

Изведнъж вратата на стаята се разтворила, вятърът грабнал балерината и тя отлетяла право в печката при оловния войник, светнала за миг и изчезнала!

Не след дълго го видели две деца на улицата. - Я - казало си едното. - Оловен войник! Да го пуснем да плува! И те направили от вестник малка лодчица, сложили в нея оловния войник и я пуснали във водата. Хлапетата тичали отстрани и пляскали с ръце.

А оловният войник се стопил и станал на топчица. На другия ден прислужницата намерила в пепелта на печката само едно малко, оловно сърчице.

Всички войници били съвсем еднакви, само един от тях не приличал на другите: той имал само един крак, защото бил излят последен и оловото не стигнало за него, но той стоял върху единия си крак също тъй здраво, както и останалите.

В този миг отнякъде изскочил един голям плъх. - Имаш ли паспорт? - попитал той. - Дай си паспорта! Но оловният войник мълчал и стискал здраво пушката си. Лодката се носила, а плъхът тичал след нея. И скърцал той със зъби и крещял на тресчиците и сламчиците във водата: - Дръжте го! Дръжте го! Той не е платил, не си е показал паспорта!

Рибата се мятала насам-натам, правила страшни скокове и изведнъж замряла като ударена от мълния. Блеснала светлина и някой извикал: - Оловният войник! Един рибар бил уловил рибата, занесъл я на пазара, сетне тя попаднала в кухнята и прислужницата я разпрала с един голям нож. Тя хванала оловния войник с два пръста и го занесла в стаята, където всички се насъбрали да видят чудния пътешественик.

Name

Safari may block some audio or video from playing automatically and ‘read to me’ will skip these. You can configure this in Safari’s preferences.