Славейкови дни в 1. СУ, 2020

3б клас

Моето училището след 100 години

Славейкови дни
1. СУ "Пенчо П. Славейков"
май 2020

Борислав
Борисов

Аз уча в 1-во училище „Пенчо Славейков“. То за мен е втори дом. Тук намерих много приятели и много научих. Не бих променил нищо освен храната в училищния стол, която не ми допада. Вярвам, че след време много неща ще се променят. Чиновете ще се подменят, готвачите в стола ще са други, сградата отвън ще бъде по-нова и красива, обучението ще се осъществява с компютри и таблети.

              Според мен след сто години учениците ще пътуват до училище с електрически тротинетки. Ще носят униформи в червен цвят. Всеки ученик ще има собствен код за достъп до сградата, който ще се въвежда от телефон към компютър на входа на училището. Класните стаи ще бъдат оборудвани с необходимите неща за учителите и учениците. Например- големи шкафчета, компютър за учителя и по- широка класна стая. Всеки ученик също ще има компютър или таблет на чина За часовете по физическо, музика и рисуване ще има специално оборудвани кабинети. Учениците ще общуват с повече уважение към учителите.
              Според мен ще има по-малко време за забавление по време на междучасията. В междучасията повечето време ще е, за да отидат учениците в класните стаи и да си подготвят материалите за следващия час. Игрите в двора между часовете ще бъдат каквито децата решат. Лудориите на учениците ще са гоненица, разходка по другите етажи и посещение на лавката всяко междучасие. В стола ще има две менюта с вкусни храни. Децата ще са в училище от 8:30 до 17:00 часа. Домашните ще се променят като станат по-кратки и по-забавни.
              Бъдещето е в нашите ръце. Ние ще променим не само училището, но и света.

Лора
Чакова

           Уча в 1 СУ „Пенчо П. Славейков”. Посещавам го с радост, защото тук съм научила много и продължавам да уча интересни неща. Ще получа много знания. Намерих много добри и забавни приятели. С тях учим заедно и играем през междучасията.
           За 100 години бих променила много неща. Ще ходим на училище с летящ влак, който се движи по облаците вместо релси. Тежките раници ще се заменят с таблети. На таблетите ще има предавател, който ще предава сигнал за всеки от нас. Ще носим непромокаеми синьо-оранжеви униформи. Класните стаи ще бъдат по-просторни с роботи, които помагат при обучението ни, а госпожата ще им задава командите.
           Учениците ще уважават по-малките и учителите, а който не е учтив и внимателен ще бъде наказан да почисти класната стая. По време на час ще се чува само потропване на клавиатурата, а през междучасията - много смях и игра.

           В часовете по физическо ще играем различни игри с топка, въже за скачане и ластик. Ще рисуваме с вълшебни бои и картините ще стават 3D. По музика ще учим да свирим на различни, чудновати инструменти и ще пеем.
           По време на междучасията учениците ще излизат на двора или ще отидат до спирката на летящия влак, за да се разходят над града. Лудориите на децата ще са пак същите, защото светът се променя, но децата ще бъдат винаги деца.
           Учениците ще бъдат в училището 7 часа. На обяд всеки си поръчва храна каквато обича и роботите-готвачи ще я приготвят бързо. За вкъщи няма да има домашни, защото всичко ще бъде свършено в училище.
           Моето Първо училище ще бъде най-доброто за образованието на бъдещите ученици. Ще се изучават и други науки, за които сега още не знаем. Надявам се тези мечти да се сбъднат и света да е още по-хубав.

Даниел
Михайлов

Първо средно училище „Пенчо Славейков“ е училището, което ме научи да пиша и чета.

Аз вярвам, че след 100 години ще са настъпили много промени!