Книгата в моя живот

Loading...

Книгата е най–ценното богатство. Наричат я прозорец към света, носител на знанието.

Loading...

Loading...

От нея можем да получим ценни съвети, да прочетем за всичко, което ни интересува. Показва ни пътя към знанието, което блика от чудния й, непресъхващ извор. От нея научаваме много неща за живота около нас. 

 Книгата е прекрасно и велико творение на човечеството. Когато четем, душата ни сякаш литва и, подобно на птица, кръжим в различните светове – на храбри рицари, красиви принцеси, кървави войни и какви ли още не. Гледаме на тези пространства с други очи и много често ни се иска да бъдем там, било то в миналото, било то в бъдещето. Прелиствайки страниците, въображението ни работи и мечтите са вече вътре в нас. А какво по-хубаво от това, човек да мечтае?

Стихотворения за книгата и родната реч

РОДНА  РЕЧ

      РОДНА РЕЧ ОМАЙНА, СЛАДКА,
ЩО ЗВУЧИ НАВРЕД КРАЙ МЕН;
РЕЧ НА МАМА И НА ТАТКА,
РЕЧ, ЩО МЪЛВИМ ВСЕКИ ДЕН.

      ТЯ ЗВЪНТИ, КОГАТО ПЕЯ,
В РАДОСТНИ ИГРИ ЕХТИ;
ВЕЧЕР ПРИКАЗКИ НА НЕЯ
БАБА ТИХО МИ РЕДИ.

      А НАД КНИГАТА УНЕСЕН
РОДНА РЕЧ МИ ПАК ШЕПТИ...
МИЛВА КАТО НЕЖНА ПЕСЕН,
КАТО УТРЕН ЗВЪН ТРЕПТИ!

Ран Босилек

ОБИЧ  КЪМ  КНИГАТА
Най-напред от мама аз научих
да обичам българската книга.
Родно слово като бистър ручей
до сърцето мъничко достига!
Седнала във майчините скути,
почвах във букварчето да сричам.
Песните за старите хайдути
оттогава най-обичам!
Книжката притисках във ръцете си
и от радост тичах из градината:
беше слязло слънцето в ръцете ми
с обичта безмерна към родината!
Плискаше ме родна реч обилно,
щом надникнех в страниците чудни.
И обиквах книгата по-силно
в дни на радост и минути трудни!
И пораствах всеки ден със нея,
вслушвах се на правдата в езика
и така, дордето остарея,
обич в мен към книгата ще блика!

Веса Паспалеева