143 години от свикването на първия български парламент 

Учредителното събрание във
Велико Търново и приемането на
Търновската конституция

УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ

В началото на 1879 г. - току-що освободена, България прави първите си стъпки като автономна държава. И най-важната от тези стъпки е свикването на Учредително събрание, което да приеме основен закон – Конституция. Като приема своя Конституция и дава началото на парламентарния живот в страната, България заявява на света, че вече е самостоятелна и независима и от този момент нататък сама ще чертае съдбините си. 

Изграждането на съвременната българска държава започва с Учредителното събрание.
То е свикано във Велико Търново на 10 февруари 1879 г. 

Loading...

Първият парламентарен звънец

Loading...

Парламентарният звънец, с който през 1879 г. е открито Учредителното събрание, по данни на изследователите е от XV век и е бил използван преди Освобождението в турско духовно училище в Търново. Отличава се с филигранна изработка. В основата на неговата дръжка е гравирана епитафия на персийски език. В превод от фарси текстът гласи: „Някой ден, когато съдбата ме покоси и превърне мене, нещастния, от земен в раб Божий, милостиви Господи, дай му сили, здраве на този, който чете тези мои редове и се моли за мене”.
Съхранява се в Регионалния исторически музей на Велико Търново.

Какви са първите депутати?

•Мнозинството са учители, лекари, адвокати, публицисти
•Повечето са високо образовани
•Сред депутатите има активни участници в национално-освободителното движение
•Повече от половината имат административен опит
•Избрани пряко от народа
•Депутати по право
Назначени от комисаря на руския император княз Дондуков-Корсаков

Откъде идват народните избраници?

•Княжество България
•Източна Румелия
•Македония
•Одринска Тракия

Бащите учредители 

Народните представители

Точният брой на народните представители не е уточнен със сигурност, тъй като в работата на Събранието участват представители от населени с българи територии, които според решенията на Берлинския конгрес остават в рамките на Османската империя, и те в един момент са принудени да се оттеглят. Според някои изследователи във Велико Търново се събират 231 народни представители, според други – 229, трети ги изброяват до 234.

•От тях 96 са избрани пряко от народа. Това става въпреки високите равнища на неграмотност сред населението по това време. На места гласуването за някои кандидати е ставало с бели и черни бобчета или с боб и кукуруз. Но желанието на българските граждани да участват в гласуването е било голямо, а свикването на събранието – посрещнато с ентусиазъм.
•Над 100 стават депутати по право /представители на духовенството, председатели на административни съвети и съдилища, както и на някои обществени организации като Българското книжовно дружество/.
•Двадесетина души са назначени от княз Дондуков-Корсаков като комисар на руския император.

Председателство на Учредителното събрание

Председател –
Екзарх Антим I

Подпредседател-
Тодор Икономов

Подпредседател-
Петко Каравелов