2019-2020

Продължихме и с часовете, и с посещенията на музеи, като къщата-музей на Пейо Яворов за гимназистите и техните родители.&nbsp;

Имахме и гости като господин Левон Манукян, който ни разказа за арменците и връзката с „Арменци“ пак на Яворов.

Обичайната суматоха по записване, организация, още повече, че имаме и ателиета, не само за децата, но и за възрастни. Освен това, което се случва в училище, да не забравяме, че има и същата организация и за училището в Тулуза и за дистанционните ни класове. Започваме точно със 100 км./ч.&nbsp;

И още един мартенски празник, който ние не пропуснахме да отбележим. С работилница за картичка за мама при зайчетата, с гости на наши ученички в часа на дистанционните ни ученици, с пролетна продукция на Вокалната ни група и кръщаването й...

И от един спектакъл на друг, стигнахме и до нашия традиционен коледен концерт и този път той беше през декември. Почти както всеки друг път, с няколко особености, главно транспортни. Декември, стачки, стачки, декември, нека запазим спокойствие. Както имаше изпит, така имаше и тържество. Истинско такова : програма, Дядо Коледа с много подаръци, бюфет.

Кого ли очакват всички тези деца ?

Дойде краят на първия учебен срок и учениците от прогимназията представиха творческите си продукции : творби от работилницата за думи и филмите „Шегата“ и „Рап“. Още в края&nbsp;бяхме нетърпеливи да видим какво ще ни подготвят през втория срок! Уви, ще се наложи да почакаме по-дълго от предвиденото.

Ваканция или не, организирахме посещение на анимационния филм "Физика на тъгата" и среща с неговия автор Теодор Ушев в Париж! Като се има предвид, че сред нашите завършили ученици има и бъдещи аниматори, такава среща не може да се пропусне!

Pencils border

Та казвах ви, запомняща се година. Измежду паметните такива, тази със сигурност е от ранга на олимпийски шампион в категорията. Но дали беше толкова различна? Може би в техническите средства, защото освен учебници, тетрадки и химикали имаше и компютър, камери, слушалки и ВКС (виртуална класна стая). Иначе си имаше часове (с много, ама много по-малко отсъстващи ученици), часове и през ваканция за някои класове даже, най-различни инициативи, отбелязване на празници и всичко както си му е редът. Усилията на всички учители остават скрити зад камерите, магията е само за зрителите. За главните действащи лица има къртовски труд.

Тъжно ни е, много тъжно и много мъчно, когато губим близки приятели. И тази година имаше черен урожай. Ансамбъл „Загорче“, който ни гостува на концерта по случай 10-годишнината на училището, осиротя. Отиде си Венелин Кръстев. Преди няколко дни чух един господин да казва за починалата си съпруга, че тя била тук, просто имали различни графици. Е, Венелин подготвя нов спектакъл... само ще го видим в неизвестен, далечен момент.&nbsp;

Да си се върнем на спектаклите. Актрисата Джайма, която беше гостенка на нашите зайчета миналата година беше на парижка сцена. Наши деца не пропуснаха възможността да я видят отново. А и как биха могли, имаше даже и българска песен!

И понеже едно начало на учебна година е вече отработено с години, организираме още от първия учебен ден и посещение на спектакъл, и театрална постановка. В края на септември, още не бяхме научили кой клас в коя класна стая започва и ето ни на представление. Всъщност две. „Малкият принц“, приказна феерия, и „Моята скъпа Лейди“, пиеса на Народния театър. Разбира се, отидохме и да гледаме и подкрепим авторската пиеса на Десислава Миланова, бивш член на нашия педагогически екип, със заглавие „Espace temps&nbsp;». Годината ни се очертаваше творческа и ние нямахме нищо против!

Да започнем с началото. Откриване на годината. Празник, тържество, музика, усмивки, питка и звънец. Знаме, химн, обръщение от директорката, всичко е по програма. Педагогическият ни екип е все по-многоброен, нищо ново под слънцето. Децата са пораснали, не можем да повярваме, че е минало само едно нищо и никакво си лято. Да, точно както всяка година.&nbsp;

Antique paper texture

<a href="https://www.facebook.com/ecole.bulgare.paris/">Нашата учебна година</a> Нашата съботна глътка България

2019-2020 год. И ето още една учебна година си отлетя. Миналата година, учебна, разбира се, си мислехме, че след стачките на Жълтите жилетки сме минали и оцелели и след най-трудните условия. Тази ни доказа, че от лошото по-лошо все ще се намери. Не само на наше си училищно ниво, даже не и на френско такова, глобално, планетарно събитие ни се стовари на главите. Ще се запомни тази година в аналите на всички народи. Но дали освен паметна, беше различна? Това следва да се докаже.

Идва краят на годината - по изключение става въпрос за календарната - и това е и моментът на изпитните сесии за европейски сертификат по български език. 15-та такава сесия, като поредната учебна година, знаем кое, как, кога и защо. Но както си е вече традиция, декември е и месец на стачки. Не само декември, но през този месец особено ги забелязваме и нека си признаем - дразнят ни повече от другите месеци. Стачка или не, изпитът е проведен, а ние оставаме с надеждата догодина по възможност да е само изпит, а не изпит на фона на стачка на транспорта, предварително благодарим!

Всеки знае, че март месец е месецът на Баба Марта. На фона на тревожните световни новини, нашите традиции, с които си желаем здраве, са точно на мястото си. Никаква връзка с учебната година, но ще направя малко отклонение. Моите колеги знаят думата мартеница, разпознават моите всяка година. Започнах нов проект тази година и стана въпрос, че съм българка. Винаги става въпрос така или иначе. И представете си моето слисване, когато дамата, с която водя проекта ми казва, че е учила в Алжир с българи, има прекрасни спомени и започва да ми говори за едни гривни, направени с бели и червени конци! За мен това е най-прекрасният ни празник, ценя го най-много от всички. И да се отвори дума за него в центъра на Париж беше просто разкош. Разбира се две седмици по-късно ѝ занесох мартеничка! Затварям скобата!

Обикновено треската да ви разказвам учебната година ме хваща по отчетно време. Тази година дойде по-рано. Сигурно, защото очаквам още по-голям хаос и лудница по отчетите. С неприятно опасение, че приключването на самата година рискува да е още по-трудоемко мероприятие и още по-стресиращо. Защото отново търсим сграда, заради ремонти и мащабно строителство в сегашната ни. С все по-гаснещата ми надежда, че един ден българското правителство ще се заинтересова от въпроса за сградите за българските училища в чужбина. Но така или иначе и отчетите ще се направят. И учебната година ще се приключи. И ще дойде ред на новата. А за страничните наблюдатели, ще остане отново усещането за : И толкоз! И толкова по-добре!

Bunting border

Да не пропусна: за първи път организирахме кампания за набиране на средства с цел закупуване на нов принтер. Тук е моментът да благодарим на всички, които се включиха. Искаме да ви кажем колко ни трогна вашето участие в това начинание. Не успяхме да ви кажем, че се закупи принтер. Не успяхме нито да му се порадваме, нито да го впрегнем в работа на пълни обороти. Нищо, не сме го забравили. Няма да забравим и това, че идва от вас!

И понеже всичко това се прави за буквите, нашите си, ви благодарим и поздравяваме с това ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА БУКВИТЕ, изпълнено от Зора Дафова, в дистанционния й час по български в IV клас, в навечерието на патронния ни празник. Приятно слушане!

Както и в училище, не всичко мина както беше планувано. Много наши ученици и родители се включиха в инициативата на сайта "Събитието". Не се получи предвиденият монтаж с химна на Кирил и Методий. Не е фатално, случва се. Жалко е, съжаляваме, надяваме се един ден да бъде успешно подобно начинание.&nbsp;

И на фона на планетарна, санитарна криза, имахме и премиера : участие в диктовката за 24 май на Института по български език към БАН.

Франция беше поставена под карантина и ние трябваше да живеем различно в следващите две седмици, месец, та и два. Всички родители видяха как минаха френските училища на дистанционно обучение и как това стана за нашите ученици. Не смятам да коментирам. Освен само да напомня, че за страничния наблюдател положението с две думи е : Минаваме на дистанционно обучение. И толкоз!

И не само. Не е тайна, че от години, се интересуваме много от близо от френската матура и възможността българските ученици да продължат да могат да избират български език. Срещата на нашия министър г-н Вълчев с френския му колега беше важен момент и ние бяхме изпълнени с надежда. Това беше през ноември, сега е вече юни. Хубавите неща, бавно стават съм чувала, но някои стават, ако въобще станат, прекалено бавно. Или просто аз съм нетърпелива.

Смяна в ръководството на нашия домакин „Сент Елизабет“. Поговорката, че няма незаменими хора, вероятно съществува на всички езици. Сигурно е вярна. Обаче има хора, които ни липсват много трайно и за които тъжим и предпочитаме да са до нас. Госпожа Ре не би могла да прочете тези думи, но бих искала да ѝ кажа, че ни липсва. Желаем ѝ на добър час на новото поприще!

Такива емоции ни подари и спектакълът «&nbsp;Tour des Balkans&nbsp;»&nbsp;с участието на ансамбъл Зора. Видяхме наши ученици на сцената, нашия Цветомир Цветанов и също толкова нашия, макар и по различна линия, Чавдар Пенчев. А такава обиколка на Балканите сме готови да правим всяка година!

Колкото и да се опитваме да се абстрахираме от обстановката в страната и града, въпреки всичко и всички да си ходим на училище, този път нямаше как. От няколко месеца се говореше за някакъв вирус, уж стар, ама сега много лош и опасен. С някаква корона или с 19 корони или нещо такова, но пък и беше на другия край на света. Но пък и нашата планета е толкова малка и става все по-малка, дойде и при нас. 

На 13 март се взе решение, без да имаме друг избор, да се мине на дистанционно обучение. Имахме известен опит, дългогодишен опит, преподавателите ни са обучени да използват платформата за ДО (дистанционно обучение), децата също я познават. Нямаше паника, знаехме какво точно трябва да се направи, как да се направи и се направи. Не с щракане на пръсти, с висока цена откъм усилия, но часовете се проведоха. Сякаш започна нова учебна година. Ново разписание, нова организация (вместо да водим закъснели, изпращане на SMS преди началото на всеки нов предмет), нов „чин“, нова дъска, за някои и нов учител. И за страничните наблюдатели, може да се каже и толкова!&nbsp;

Но беше и истинско предизвикателство да се стигне до центъра на Париж и сградата на нашето посолство. Не всички успяха, надяваме се догодина да минем без подобни приключения. Силните емоции си ги създаваме отлично и сами.

Създават си ги и в Тулуза! И още как!

ПОСЛЕПИС И понеже годината е към края си, но не съвсем приключила, ден след редакцията имаме конкурс по четене и снимка по класове.

Паметна година? Да, със сигурност. Но различна? Мисля, че доказахме обратното.

Преди да се върнем към нормално ежедневие след първомартенските емоции и вече е и 3ти март. Публикувахме връзка към интервюто на Мари Врина-Николов по случай националния ни празник. Ако не сте видели връзката, ако не сте имали време да го изгледате, връзката е тук, намерете и времето. Няма да съжалявате. Тя е изключителна, но нейната история е точно като от приказките. Разказана на неописуем български, с усмивка, създаваща уют и разпръскваща светлина.&nbsp;

ОТ ЛЮБОВ КЪМ ЕЗИКА: Французойката, която се посвети на България (ВИДЕО)

И ето ни с работилници за мартеници за големите, с ателие за малките и с две много специални гостенки.&nbsp;

2019 - 2020 година ПАРИЖ ТУЛУЗА и от САЩ до Япония, от Швеция до Алжир Българско училище "Кирил и Методий" в Париж Детска градина "Зайченцето бяло" Първа българска гимназия в Париж Ансамбъл "Българчета" Вокална група "Китчица" Българско училище в Тулуза Дистанционен център за български език Изпитен център на европейски консорциум ECL

Текст: Даниела Петкова

Разбира се, не направихме само това. Без да разпространяваме, преместихме нашите часове на ДО, но отворихме нашите виртуални класни стаи и за всички други ученици и училища, които нямаха готовност за едно „И толкоз!“ Вдъхновихме се от примери на други и организирахме четене. Приказки за зайчетата, „Двойната Лотхен“&nbsp;и „Пипи Дългото чорапче“ за по-големите. В това четене, от понеделник от петък през ваканцията и малко след това се включиха учители, родители, гости.&nbsp;

Отбелязохме Великден в часовете и със специална приказка за яйцата, за зайчетата.

Name

Safari may block some audio or video from playing automatically and ‘read to me’ will skip these. You can configure this in Safari’s preferences.