2019-2020

2019 - 2020

Нашата учебна година
Нашата съботна глътка България

2019-2020 год.

И ето още една учебна година си отлетя. Миналата година, учебна, разбира се, си мислехме, че след стачките на Жълтите жилетки сме минали и оцелели и след най-трудните условия. Тази ни доказа, че от лошото по-лошо все ще се намери. Не само на наше си училищно ниво, даже не и на френско такова, глобално, планетарно събитие ни се стовари на главите. Ще се запомни тази година в аналите на всички народи.

Но дали освен паметна, беше различна? Това следва да се докаже.

ЗНАМЕНОСЦИТЕ

ЗВЪНЕЦЪТ

Да започнем с началото. Откриване на годината. Празник, тържество, музика, усмивки, питка и звънец. Знаме, химн, обръщение от директорката, всичко е по програма. Педагогическият ни екип е все по-многоброен, нищо ново под слънцето. Децата са пораснали, не можем да повярваме, че е минало само едно нищо и никакво си лято. Да, точно както всяка година.

ДИРЕКТОРКАТА

Обичайната суматоха по записване, организация, още повече, че имаме и ателиета, не само за децата, но и за възрастни. Освен това, което се случва в училище, да не забравяме, че има и същата организация и за училището в Тулуза и за дистанционните ни класове. Започваме точно със 100 км./ч.

Смяна в ръководството на нашия домакин „Сент Елизабет“. Поговорката, че няма незаменими хора, вероятно съществува на всички езици. Сигурно е вярна. Обаче има хора, които ни липсват много трайно и за които тъжим и предпочитаме да са до нас. Госпожа Ре не би могла да прочете тези думи, но бих искала да ѝ кажа, че ни липсва. Желаем ѝ на добър час на новото поприще!

И понеже едно начало на учебна година е вече отработено с години, организираме още от първия учебен ден и посещение на спектакъл, и театрална постановка. В края на септември, още не бяхме научили кой клас в коя класна стая започва и ето ни на представление. Всъщност две. „Малкият принц“, приказна феерия, и „Моята скъпа Лейди“, пиеса на Народния театър. Разбира се, отидохме и да гледаме и подкрепим авторската пиеса на Десислава Миланова, бивш член на нашия педагогически екип, със заглавие „Espace temps ».
Годината ни се очертаваше творческа и ние нямахме нищо против!

И не само. Не е тайна, че от години, се интересуваме много от близо от френската матура и възможността българските ученици да продължат да могат да избират български език. Срещата на нашия министър г-н Вълчев с френския му колега беше важен момент и ние бяхме изпълнени с надежда. Това беше през ноември, сега е вече юни. Хубавите неща, бавно стават съм чувала, но някои стават, ако въобще станат, прекалено бавно. Или просто аз съм нетърпелива.

Тъжно ни е, много тъжно и много мъчно, когато губим близки приятели. И тази година имаше черен урожай. Ансамбъл „Загорче“, който ни гостува на концерта по случай 10-годишнината на училището, осиротя. Отиде си Венелин Кръстев. Преди няколко дни чух един господин да казва за починалата си съпруга, че тя била тук, просто имали различни графици.

Е, Венелин подготвя нов спектакъл...
само ще го видим в неизвестен, далечен момент.