Loading...
2020 - 2021Loading...
Щрихи от кулисите на учебната ни година
2020 - 2021
Не просто още една
В навечерието на празника за края на учебната година, както при всеки край, е време за равносметка, за сверяване на часовника, за размисъл и нови планове.
Поредната ни учебна година беше различна. Както всяка предходна, както всяка следваща. Вече три години поред ви разказвам нашите неволи, нашите премеждия, споделям надежди и съкровени мечти. Те не са се променили особено и не искам да се повтарям.
Затова ще ви разкажа само това, което беше необичайно. Ще споделя вълнения и преживявания от кухнята на училищата ни и общия ни педагогически екип, който е толкова шарен и разноцветен, колкото не бихте могли да си представите.
В навечерието на празника за края на учебната година, както при всеки край, е време за равносметка, за сверяване на часовника, за размисъл и нови планове.
Поредната ни учебна година беше различна. Както всяка предходна, както всяка следваща. Вече три години поред ви разказвам нашите неволи, нашите премеждия, споделям надежди и съкровени мечти. Те не са се променили особено и не искам да се повтарям.
Затова ще ви разкажа само това, което беше необичайно. Ще споделя вълнения и преживявания от кухнята на училищата ни и общия ни педагогически екип, който е толкова шарен и разноцветен, колкото не бихте могли да си представите.
До тази сутрин бях твърдо решена, че няма да пиша за поредната учебна година. Учебна година като учебна година. Трудна, въпреки всички обещания на госпожа училищния ни директор. Идеята и моят характер не биха ми позволили да се оплаквам.
И след неделята под знака на изготвяне на свидетелства, точно цялата неделя, с един час и половина пауза за глътка въздух, тази сутрин реших, че нашите учителки заслужават да ги опознаете. Не само през екран, не само като подпис на проверена контролна, не само от поздрав в събота в училище.
И след неделята под знака на изготвяне на свидетелства, точно цялата неделя, с един час и половина пауза за глътка въздух, тази сутрин реших, че нашите учителки заслужават да ги опознаете. Не само през екран, не само като подпис на проверена контролна, не само от поздрав в събота в училище.
Няма да ви разказвам какво и как се случи през цялата година. Ще намерите всичко на профила на училището във Фейсбук.
...
Ще ви доверя само това, което нормално би останало тайна за вас.
И понеже всичко тръгна от свидетелствата, нека ви обясня защо ме накараха да излея всичко това. Както знаете имаме три училища : Париж, Лил и Тулуза и още едно вълшебно несъществуващо на хартия училище, наречено ДО (като дистанционно обучение). За всяко от тях се правят отделни, то е ясно, свидетелства. Започва се с подготовка на файл с учениците, нанасят се оценките, правят се свидетелства по, принципно, готови макети. Толкова е просто!
Обаче... има толкова канари по този лесен, прав и гладък път на правене на свидетелства, че се иска да си шампион от Формула 1, за да се стигне до свидетелство, връчено в ръцете на един ученик.
Трудно се събират оценки : "Не са ми предали последното домашно, чакай!", "Не успя да дойде за последното контролно, днес, чакай!".
Но се събраха, нанесоха се, направиха се и първите файлове с готовите свидетелства. Започва най-трудното, най-отговорното, най-трудоемкото : проверка. И е истински кошмар! Файловете не се правят как да е! При един преподавател, ясно, лесна работа. Но при двама? Един в Париж, един някъде си?
- Ама, каква е тази дата? - Извинявай, секунда, идва пак!
- Объркала си оценките на двете Габита! - Оф, оправям, съжалявам!
- Искам да сменя три оценки, те бяха много активни тази събота! - Добре, давай!
- Трябва да се подпишат! - Да, добре, прибирам се от работа и започвам.
И така до безкрай. По мейл, по Фейсбук, по телефон, от Париж, от Южна Франция, от Лил, от Тулуза, от София, от Страсбург. И цялото това толкова трудно и тежко упражнение стана някакси от само себе си. Защото всички участници го правят със сърце. Не се познаваме лично, с някои даже и през екран не сме се виждали, връзката е чисто епистоларна, но екип точно в такива моменти се познава и нашият е просто изключителен.
Трудно се събират оценки : "Не са ми предали последното домашно, чакай!", "Не успя да дойде за последното контролно, днес, чакай!".
Но се събраха, нанесоха се, направиха се и първите файлове с готовите свидетелства. Започва най-трудното, най-отговорното, най-трудоемкото : проверка. И е истински кошмар! Файловете не се правят как да е! При един преподавател, ясно, лесна работа. Но при двама? Един в Париж, един някъде си?
- Ама, каква е тази дата? - Извинявай, секунда, идва пак!
- Объркала си оценките на двете Габита! - Оф, оправям, съжалявам!
- Искам да сменя три оценки, те бяха много активни тази събота! - Добре, давай!
- Трябва да се подпишат! - Да, добре, прибирам се от работа и започвам.
И така до безкрай. По мейл, по Фейсбук, по телефон, от Париж, от Южна Франция, от Лил, от Тулуза, от София, от Страсбург. И цялото това толкова трудно и тежко упражнение стана някакси от само себе си. Защото всички участници го правят със сърце. Не се познаваме лично, с някои даже и през екран не сме се виждали, връзката е чисто епистоларна, но екип точно в такива моменти се познава и нашият е просто изключителен.
Естествено най-голямото майсторство е да направиш нещата да изглеждат лесни за широката публика. Моята роля е чисто техническа в цялата тази операция. И ми е поверена от четири - пет години.
Моят син ме попита тази сутрин дали съм получила свидетелствата! Явно не си е дал сметка, че майка му не ги получава, а ги прави. Друго доказателство за нашето майсторство е излишно!
Моят син ме попита тази сутрин дали съм получила свидетелствата! Явно не си е дал сметка, че майка му не ги получава, а ги прави. Друго доказателство за нашето майсторство е излишно!