Слънчевата система

СЛЪНЦЕ

В края на жизнения си път Слънцето ще стане
по-голямо и по-ярко, превръщайки се първо в
червен гигант, а след това в бяло джудже. Когато
стане червен гигант, Слънцето ще погълне
Меркурий, Венера и Земята.

Слънцето орбитира около центъра на галактиката
Млечен път. За едно негово завъртане около
галактичния център са необходими около 250
милиона години.

МЕРКУРИЙ

Меркурий прави по една обиколка на всеки 87,969 земни денонощия. Температурата на повърхността варира от −180 до 430 °C. Преди 4 век пр.н.е. древногръцките астрономи смятат планетата за два отделни обекта.

За разлика от Луната, Меркурий има голямо планетно ядро от желязо, което създава магнитно поле със сила около 1% от тази на магнитното поле на Земята.

ВЕНЕРА

Венера е втората под ред планета от Слънчевата система и носи името на богинята Венера от Римската митология. Тя е земеподобна планета, много блика по големина и общи качества до Земята; понягога е наричана ,,Планетата-сестра на Земята"

Земята е третата планета в Слънчевата Система. Тя е най-голямата от земоподобните планети и единствената на която според съвременните научни схващания има живот.

ЗЕМЯ

Земята се е образувала преди около 4,54 милярда години и скоро след това е придобила единствения си естествен спътник-Луната. От всички животински видове са се развили на земята единствено човека (Homo sapiens) притежава разум.

МАРС

Марс е четвъртата планета в Слънчевата система. Тя е кръстена на Бога на войната. Марс има две луни, които се казват Фомус и Деймос.

Осеяна с камъни, планини, пясък, пустини, долини и полярните шапки. Няма живот. Голяма част от повърхността на Марс е равнинна. Най-гладките места в слънчевата система. На Марс се намира най-високият планински връх в Слънчевата система – Олимп. Висок 27 км. Това е било в миналото вулкан, станал толкова висок поради малката гравитация.

ЮПИТЕР

Юпитер е петата по отдалеченост от Слънцето планета и най-голямата (с голяма преднина) в Слънчевата система. Юпитер и другите газови гиганти в Слънчевата система (Сатурн, Уран и Нептун) са известни още като юпитероподобни планети, планети-гиганти. Погледнат от Земята, Юпитер има величина от -2,94, което го прави най-яркият обект на нощното небе след Луната и Венера.

САТУРН

Бледият, жълтеникав Сатурн, е различава доста от останалите външни планети с великолепните пръстени, които опасват екватора му. Носи името на един могъщ бог от римския пантеон, баща на Юпитер, той е шестата планета от Слънцето.

В самият център на Сатурн е ядрото му, изградено от лед и скали. Има над 56 естествени спътници.

Уран е син, привидно скучен свят, който има система от пръстени и цяло семейство луни. Уран има общо 27 луни, като по-големите от тях са Миранда, Ариел, Умбриел, Титания и Оберон. Всички са открити по време на наблюдения с телескоп от Земята. Всички носят имената на герои от пиеси на Шекспир.

УРАН

На всяко завъртане около Слънцето, северният и южният му полюс преживяват 42-годишно постоянно греене и 42 години пълна тъмнина. Това от своя страна води до доста дълги и контрастни сезони.

НЕПТУН

Нептун е най-отдалечената от Слънцето планета. Температурата на повърхността му достига вледеняващите -201 ˚C! Оста му на въртене е наклонена на 28,3 ˚, което обособява и сезони – с тази разлика, че на Нептун те траят по около 40 години. Външната част на атмосферата му е богата на водород. В по-долните пластове, намираме вода, амоняк и метан, а в самия център – твърдо скалисто ядро.