На 3-ти март 1878 г. България, след тежки боеве, извоюва своето Освобождение от 5-вековното османско иго. Днес на тази дата ние празнуваме нашия национален празник и възкръсването на България като свободна държава на картата на света. С гордост ние се наричаме българи и тачим паметта на нашите герои.

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира,него жалеят,
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят!

Тръгна ли по планините,
те ми шепнат за хайдути.
Шепнат за Хаджи Димитър,
за войводите прочути.

Водят разговор листата и
за Стефан Караджата.
Славят старите дървета
Филип Тотювата чета!

Loading...

Дъб столетен с клон потрепне
и за Левски ми нашепне-
как дошъл от път далечен,
в калайджия преоблечен,
а се върнал с дрехи нови,
уж е най-богат търговец!

Loading...

Loading...

Люляци ми шумолят:
-Поклони се!В тоя кът
падна в битка за народа
Христо Ботев-млад войвода!

Loading...

Българийо, любима,
с необятна красота,
що страдала си, мила,
в тез тежки времена!

Поробителят народен
те измъчва с векове,
но ти успя да се пребориш
за свойте синове!

Синовете ти велики,
знайни и незнайни,
на Балкана кралевити
дадоха душа,
в името, родино,
на свободната земя!

И ето че успяха
да отхвърлят мюсюлманската съдба,
да прогонят смело турците
от твоите крила!

Звън камбанен
на християнска църква
огласява празничната нощ,
нощ, която ще блещука във сърцата
на цял един народ! 

Трети март! Трети март! Чакан празник, свята дата.
Трети март! Трети март! Ден рожден на свободата.

Спомня си Балкана пак за огньовете хайдушки
и за славните братушки, тръгнали от Волга чак,
с богатирските си пушки да прогонят злия враг.

О, Шипка!
Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!