Красотите на Странджа, Станимира Михайлова, ОУ "Антон Страшимиров" - гр. Бургас

  Водопад Докузак е малък с височина около 5м., но въпреки това е изключително атрактивен, носещ името на едноименната река, течаща в сърцето на Странджа. Водопадът се намира в близост до гр. Малко Търново. В превод от турски името Докузак означава „девет извора“. Реката, на която е разположен водопадът, извира от девет непресъхващи карстови извора.

Там, където падат пенливите води на водопада се е образувало малко езерце. Можете да се радвате на студената и бистра вода, на тишината, птичите песни, ритмичното потракване на кълвачите и на красотата на природата. През 1991г. е обявена за защитена местност Докузак.  

Индипасха е тракийско светилище в Странджа – представлява аязмо с лековита вода, бликаща изпод надвиснала скала. Разположено е в дълбок дол. Може да си изплакнете очите с водата, може и да пиете от нея. Счита се, че действа благотворно и лекува. Самото име „Индипасха“ се смята, че означава „след Великден“. Счита се също, че водата е най-лековита точно седмица след Великден. 

  Ако отидете на място, освен светилището ще видите и много парцалчета и дрехи, закичени на близките дървета, поставени там също с надежда за късмет и изцеление. В миналото е съществувал езически обичай, според който така, както парцалчето виси в нищото между небето и земята, така и собственикът му оставя там в нищото между небето и земята своята болка.

 Легендата за Индипасха
Живял преди време в Странджа един човек. Той имал вол, който остарял и ослепял. В такива случаи по принцип хората си колят недъгавите животни. В нашия случай обаче, стопанинът се смилил над него – животното служело вярно и безропотно в продължение на много години. Смилил се човекът – не убил вола, а го завел навътре в гората и там го изоставил. След време обаче, то се върнало, при това вече не било сляпо, прогледнало някак.

Тази случка се повторила няколко пъти – волът ослепявал, човекът го оставял в гората, а волът след време се връщал прогледнал. Затова, когато животното пак ослепяло, стопанинът решил да разбере какво става. Отново оставил вола в гората, но се скрил и го проследил. После открил, че говедото пие вода и плакне очите си в тайнствено място – във вода, бликаща изпод скала. Така било открито светилището Индипасха и неговата лечебна сила. 

Лъвската глава е скално образувание. Обявена е за природен феномен през 1947 г. като част от резервата Ропотамо.. Тя е разположена в крепост на 110 м. надморска височина, над бреговете на река Ропотамо. Археологически разкопки на района разкриват, че Лъвската глава е част от крепостта Кале Вълчаново, построена от Траките. Намерени са части от конструкция с големи каменни блокове. В центъра на двореца се намират останките на тракийско светилище и средновековна църква.

  Според легенда в местността се намира кладенец, дълбок 30 метра, в който има спуснато голямо златно имане, занесено там от прочутия Вълчан войвода. Той бил истинско страшилище за турците. Вярва се, че хайдутинът е подмамил един от корабите им, пренасящ много злато по устието на реката. Вълчан Войвода и четата му подпалили плавателния съд, плячкосали златото и пуснали съкровището в кладенеца. Затова и калето, където се намира Лъвската глава, днес носи името Вълчаново кале.

 Светилището Бегликташ, се намира близо до гр. Приморско. Каменните му блокове в началото са изглеждали доста по-различно. Вятърът, слънцето и дъждовете малко по малко ги заоблили, а човешки ръце ги дооформили, за да ги превърнат в светилище на върховните тракийски богове, използвано повече от 2000 години.